ВИНО И ЦИГАРА

Трима са – с акордеон, цигулка и тромпет. Роми. Свирят всичко – поп, джаз и най-вече чалга. И „евъргрийн“ понякога. Пред тях е неизменната метална кутия. По дъното й жълтеят стотинки. И два-три лева между тях. Акордеонът е без кутия, цигулката без калъф. Носят ги – акордеона на рамо, цигулката и лъка под протритото сако.

Свирят без да спират – час, два. После спират. Духат на премръзналите си ръце. Потропват, зъбите им тракат. Цигуларят взема лъка и цигулката под мишница, изсипва стотинките от кутията в шепа, преброява ги, пуска ги обратно и оставя кутията на тротоара. Зад тях е празната пластмасова бутилка. По дъното й утайката тъмнее.

И отново – поп, джас и чалга. И някой „евъргрийн“. Според минувачите, които се поспират, за да послушат – ако са възрастни – „евъргрийн“, ако са на средна възраст – поп и джас, ако са младежи – чалга. Стотинките звънтят в кутията. И пак спират, и пак духат на премръзналите си ръце и зъбите им тракат. Цигуларят пак изсипва стотинките в шепа, преброява ги, пуска ги обратно и оставя кутията на тротоара.

И отново – поп, джаз, чалга, „евъргрийн“…

Смрачава се. Уличните лампи светват една след друга. Снегът хрупти под обувките на минувачите.

И спират. Цигуларят изсипва стотинките в шепа, преброява ги и ги пуска в джоба на протритото сако. Взема бутилката и влиза в магазина на ъгъла. Продавачът напълва бутилката с вино и подава пакет цигари, той плаща и излиза. Другите го чакат пред празната кутия. Той отпива, пали цигара, дръпва и подава бутилката и цигарата на този с акордеона. Той отпива, дръпва от цигарата и подава бутилката и цигарата на тромпетиста. Бутилката и цигарата обикалят тримата два-три пъти.

Цигуларят гаси цигарата с пръсти, прибира фаса в джоба на протритото сако, вдига лъка и засвирва. Другите го следват – „Тиха нощ, свята нощ“, въпреки, че Коледа отдавна мина, но след вино и цигара това е без значение, защото Святата нощ си е свята нощ – след всеки ден в годината.