Не, не е изчезнала социалната чувствителност на българските поети. Докато четем „По-добре да се напия“ на Ангел Симеонов, сякаш озъбените нрави в нашата родина не са помръднали от времето на Ботев, Славейков, Вазов, Смирненски и … прескачайки „от век на век“, продължават да ръфат най-брутално, в буквалния смисъл, плътта на народа.
„Народа го грабят отвред“ горчиво констатира поетът. И категорично сочи кои са грабителите: корумпирани чиновници, политици, домогнали се до високи постове, самозабравили се кметове-велможи! Списъкът на грабителите е дълъг.
Огромна е нравствената колизия на лирическия герой в тази творба: той иска да крещи с пълен глас, ала стиска езика си зад зъбите, предварително убеден, че няма кой да го чуе. Въпросително-обвинителното местоимение „Вие?“ плющи като камшичен удар в края на тази до болка реалистична поезия.
Колкото до поантата, изведена в заглавието: чудна емоционално-лирична сплав от ирония, самоирония, метафора и хипербола… с отворен финал-послание към читателя, който има възможността да разсъждава дали пиянството е в буквален смисъл или пък защо трябва да забравиш (да преглътнеш тихомълком оголената истина), а може би да тръгнеш на „борба срещу стихиите“.
ПО-ДОБРЕ ДА СЕ НАПИЯ!

Аз стискам зъби и мълча.
А ми иде да крещя,
и като вълк да вия –
самотен сред премръзнали поля,
и като факел да горя,
изгубен в нощната тъма…
Хора, събудете се и вие! :
Днес няма чест, достойнство и морал.
Народа грабят го отвред.
На власт е този, кожите одрал
на хиляди, милион…, безчет.
Чиновник бил държавен „клет”,
или пък общински кмет –
но не е ни орал, ни сял,
а жъне, стриже той наред…
До него депутат с мандати три –
краде от четири страни…
Народът сляп, мълчи, гласува
и пие, тюхка се, и …псува,
и слуша чалга до зори…
Аз стискам зъби и мълча,
а иде ми да изкрещя, да вия,
и като факел да горя…,
но кой ли да ме чуе? Вие?…
Не, по-добре и аз да се напия!