ЗА УТРЕШНИЯ ЧОВЕК – С ЛЮБОВ

С Благовеста Касабова разговаря Тодор Каракашев
Т. К. Като един от доайените на съвременната литературна критика следите развитието на съвременната литература за деца. Как виждате ролята и значението й днес, каква е връзката й с училището, какви са резултатите от тая връзка?
Огромното значение на детската книга за духовното развитие на малките читатели е безспорно. Чрез книгата детето изгражда ценностната си система, формира художествени вкус, образова се и се възпитава – книгата за деца дава и познание. Тя трябва да „учи“ на добро, човеколюбие, красота, обич. Когато бях студентка държах изпит по детска литература при проф. Георги Веселинов. Изучавахме не само класиците, но и талантливите съвременни автори за деца. Тогава за пръв път разбрах какво значение има литературата за деца не само за естетическото им образование, но и за патриотичното и нравственото. Днес в училище се раздават списъци на автори и произведения за извънкласно четене. Не зная кой какво препоръчва и въз основа на какви критерии, но резултатите са плачевни.
Т. К. Имам чувството, че за децата днес добрите автори на детски книги са непознати. Нещо повече, не са им известни и класиците – за сметка на това пък знаят целия сериал с Хари Потър… Да не говорим за съвременните български автори за деца.
Наистина днешните деца не познавта най-добрите писатели както от близкото минало, така и от днешно време. Можем да изброим толкова прекрасни творци: Борис Априлов например с интересните приключения на героя му Лиско, Михаил Лъкатник с романите и хумористичните му книги, Асен Босев с прелюбопитните небивалици и „цветната“ му лирика, Цветан Ангелов, Николай Зидаров, Леда Милева, Лиана Даскалова… И днес има немалко стойностни автори – Катя Воденичарова, Атанас Звездинов, Кирил Назъров, Петя Александрова, Панчо Панчев – дядо Пънч, Ана Александрова, Виктор Самуилов, Кръстьо Станишев, Мая Дългъчева, Павлина Павлова… Вероятно пропускам някой от тяхната величина и моля да ме извини. Но трябва ли да питам дали някой от тях е препоръчван от учителите?
Т. К. Да се върнем на „заместителите“, които едва ли не брутално се натрапват на детското съзнание посредством така услужливия ни за чуждото „книжен пазар“!
Рекламата на „Хари Потър“ беше шумна и агресивна, превъзнасяща качества, които книгата не притежава – нито художествени, нито възпитателни. Какво всъщност ни казва авторката – че светът е пълен с чудовища, магьосници, вампири и какви ли не отвратителни същества – все атрибути и образи от келтската митология и мрачния приказен свят. Нищо добро, никакви герои с човешки сърца, нищо съзидателно, нищо красиво и наистина нищо от реалния детски свят. Детето обича приключенската литература, обича непознатото, тайнственото, далечното, но това съвсем не значи, че естественото му любопитство трябва да среща само изроди и вещици. Лошото е, че и някои наши „специализирани“ издателства за детски книги издават предимно комикси или картинни книжки със стиховце, които нямат нищо общо с художествената литература. Те са чисто комерсиални. Едва ли днес ще се намери издателство, което ще се ангажира с издаването на добра детска книга – печалбата ще е съмнителна, а към ценностите се изисква положително отношение и не печалба на всяка цена. Ето къде нашата държава си затваря очите и си измива ръцете.
Т. К. Тежки проблеми на едно болно общество като нашето. Ще се намери ли държавна институция, която ще се захване с решаването им? Има ли надежда за някакво поне в близко бъдеще начало?
Проблемите наистина са много и тежки. И ако не се намери институция, която първо да ги открие и назове, а после започне да ги преодолява, поколението, което днес все още чете, ще расте осакатено духовно, без изградена ценностна система, защото е известно, че първите седем години са решаващи за формирането на личността. Талантливите автори, които пишат за деца, трябва да бъдат открити и „заведени“ при децата. Те са, които ще ги накарат да четат и да обичат книгата. И учителите разбира се.
Т. К. Наскоро се проведе инициатива, посветен на четенето на книги от децата с участието на писатели, общественици и специалисти. Какво е мнението Ви за такива действия?
Подобни форуми са необходими. Но трябва да има някаква полза от тях, а не чиновници да отчитат дейност и загриженост. Трябва не да се говори, а да се крещи и най-вече да се действа, защото духовната криза е много по-страшна от икономическата, ще минат поколения преди да се преодолее. А без духовност всяка нация е обречена.
Т. К. А състоянието на литературата за деца става все по-тревожно…
И ще става. Състоянието на литературата за деца има всички признаци за критичност, без обаче някой властимащ да се разтревожи особено. За утрешните хора трябва да се мисли не само „професионално“, а с искрена и дълбока сърдечна любов. Затова не само писателите, но и цялата културна общественост трябва да надигне глас и да застави овластените да обърнат сериозно внимание не само на детската книга, но и на изкуствата за деца. Поколението, което сега встъпва в реалния живот е предимно консуматорско, за което то не е виновно. Така е възпитано – с чалга, комикси и задължителен стремеж към пари и печалба. За да я има България и в бъдеще, както я е имало в миналото с най-висока култура в Европа, първостепенната ни грижа трябва да е какво четат децата ни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО ИЗИСКВА СПЛОТЕНОСТ
Next post ЙОНКА ХРИСТОВА: ИМАМ НУЖДА ДА СЕ ЗАРЕДЯ С ЕНЕРГИЯТА НА РОДИНАТА