ЗА „СВОБОДНИТЕ МЕДИИ“ И ЗА ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ

ЗА РЕКЛАМАТА, ЗА ЧУХОВЩИНАТА В БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ,

ЗА „СВОБОДНИТЕ МЕДИИ“  И ЗА ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ…

 

Любомир ЧЕРНЕВ

 

Силвия Недкова за съжаление не ми е позната. Очевидно е интелигентна жена. Друг е въпросът с  площад „Славейков“ и с Чуховщината в българската поезия. Те са ми познати до болка. То да беше само Чуховщината… Да пишеш рецензия за стихосбирка, без да споменеш нищо за нея,  не е лесна работа.  Не съм литературен критик. Пиша стихове.  Обаче веднъж предговор съм писал. Да не повярваш направо! Да се опиташ да оплюеш една стихосбирка, без да кажеш нищо за нея и същевременно да й направиш невероятна реклама – това не е никак лесна работа. Въпросът е кой какво е написал и кой какво е издал. Познавам лично Боян Ангелов от осемдесетте години на миналия век. Познавам Иван Гранитски само по физиономия. Първи път видях физиономията му пак през осемдесетте години на миналия век в редакцията на  вестник „Пулс“. После пак съм го виждал по физиономия, дори скоро. Но никога не съм разговарял с него. За Петър Чухов съм споделял нееднократно и навсякъде своето мнение, че този човек просто трябва да спре да пише поезия. Бил съм може би петстотин пъти на площад „Славейков“. Не съм ходил във фондация „Америка за България“. Какво е общото във всичко горенаписано? Според мен е това, че Силвия Недкова в сайт, спонсориран от фондация „Америка за България“, е направила невероятна реклама на новата стихосбирка на Боян Ангелов „Последна риза“. За тази цел е използвала кратката рецензия на Иван Гранитски, написана на последната корица на стихосбирката. Напълно съм съгласен с цитата, посочен в полурецензията на Недкова, а именно: „Новата книга на Боян Ангелов (…) е звучен шамар връз ухилените муцуни на квазипостмодернистите и катострофиралите неолиберали-джендъри“; „фаготистите на джендър-идеологията“, „безумията на постмодернистите и посредствените словесни полюции на убогите духом“… Много е проницателна госпожа Недкова. Сигурен съм, че тя тайничко си мисли същото, но…й се плаща за друго. А другото е да обяви Съюза на българските писатели за сборище на „синодални старци“, живеещи някъде в средата на миналия век между социализма и фанатизма. Ех, госпожо Недкова… А вие къде живяхте през миналия век? В „Америка за България“ ли? От всичко гореописано си мисля, че по-добра реклама на новата стихосбирка на Боян Ангелов  просто няма кой да напише. Не съм я чел книгата, но ще го направя. А който си позволи да нападне Съюза на българските писатели и да го нарича немодерен, неосъвременен, напълно ретрограден съюз, като в Мордор, определено ще си счупи крехкото перо, платено обилно от чуждестранни образувания, необяснимо защо все още  вегетиращи в България. Госпожо Недкова, Вие знаете ли какво е Мордор? Според края на статията за Мордор в Уикипедия „След Войната за Пръстена Саурон е низвергнат навеки, а Мордор е пометен от вълна от земетресения, които напълно променят облика на тамошните земи.“ Така ще се случи с всички, които са се обединили и водят война с честни и особено с нечестни средства срещу Съюза на българските писатели. Този съюз е просъществувал от 1913 година до момента и е с почетен председател тогава Иван Вазов. Да не искате да ми кажете нещо, госпожо Недкова? Нерде Вазов, нерде Чухов, нерде Господинов… Пишете си госпожо Недкова. Не ни пречите. Даже помагате доста!

 

Любомир Чернев,

член на Съюза на Българските писатели

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Previous post ЗА ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДВЕТЕ ЛИТЕРАТУРНИ РЕАЛНОСТИ
Next post Вестник „Словото днес“, бр. 31, 2018