search
top

ЗА ПРАВОТО ДА СЪЩЕСТВУВАШ ДОСТОЙНО…

Георги Н. НИКОЛОВ

 

 

Отзиви, рецензии и получени отличия са представени в литературно-критическия сборник „Попътни съпричастия“ – т. 2, дело на изд. „Захарий Стоянов“ 2020 г. и посветен на лириката на Трендафил Василев. В уводните си думи сам той отбелязва: „В настоящия сборник предлагам преценки за поетичното ми творчество. Те са публикувани в различни издания и съпътстват литературното ми дело. Може да се каже, че са непрекъснат диалог между мен и авторите им, плодотворни съпричастия в литературния ми път“. Трендафил е отдавна утвърден творец, със свой приносен дял в съвременната българска духовност и писаното слово. Включените в книгата отзиви можем да оприличим на цветна мозайка, сполучливо онагледяваща развитието на автора от 1979 г. и до наши дни. В първите страници са поставени две писма, части от които се изкушавам да цитирам. „Браво за това, че сте изразили едно чувство, което нося и аз в сърцето си, но никога не съм успявал да изразя с толкова малко думи и така изящно, както Вие. Радвам Ви се, че нито пагонът, нито бюрокрацията не са пресушили вдъхновението Ви. С привет: Николай Хайтов, 21 юли 1988 г., с Яврово, Пловдивско“. А през 2004 г. Стоян Каролев пише: Уважаеми Василев, аз съм силно впечатлен, нека да кажа… очарован, от поезията Ви… В нея има простота и оригиналност, ясна метафоричност, която много трудно се постига. Мисля, че сте произлязъл от този народ и сте с болките и тежненията му. Вие сте живописец и същевременно лирик. Изпитах истинско удоволствие от поезията Ви!“ Трендафил прави първите си сериозни стъпки във военно-патриотичната лирика с теми за участта на мъжа-боец, за дълга, значението и честта на пагона и за продължаване на традицията да се служи на Родината така, както са служили нашите бащи и деди, за да се развие убедително в следващите години и десетилетия като блестящ лирик с разностранно дарование. Само като бегла скоба ще споделя, че у нас, вече повече от три десетилетия, военно-патриотична лирика практически не съществува, или примерите и са повече от редки. Защо е така, всеки от нас може да си отговори, но един наистина вълнуващ дял от съвременната ни литература отиде в историята, без ясна надежда някога отново да заеме полагаемото му се място в общественото съзнание…

Иначе, ако трябва да обобщим каква е поезията на Трендафил Василев във времето, определено не ще можем да сторим това еднозначно. Защото тя е едновременно реална и приземена и орфически извисена. Откликваща на гражданските тежнения, вълнения, очаквания и проблеми и – дълбоко свързана с родовата памет на поета; свеж отклик от едно отмряло патриархално битие, което не можем и не бива да забравяме; от чиито пластове на дълбока житейска мъдрост и запечатана в богатството на фолклора изстрадана памет черпим и днес с правото на признателни български потомци. Да, творчеството на Трендафил е българско по плът и кръв, по философската си обагреност и красота на посланията, вплетени в достъпна, ясна метафоричност. Но с тези си качества тя надраства границите на България. Превръща се в общочовешка, благословена с нетленност и право на свое бъдеще време, по редовете им диша живият живот. Много често поетичният пейзаж се премества на село, а столица на всичко става родното Момино, пазещо изконно родното през бурята на годините и красивото в битовата ни палитра, пази и съхранява националната ни идентичност и борчески характер. Както сам поетът споделя:

 

Затуй, където в тоя шарен свят да ида

и накъдето и да свърне моята съдба,

аз все ще се завръщам, боя си да видя,

тук, в селото ми – шарена торба.                                                            

 „Живее селото ми…“

 

За жалост, крехката идилия почти непрестанно вече е разрушавана от делничните потребности на битието. Селата у нас запустяват все повече, преселението към града е факт. Зад тълпите, тръгнали към него, кънти глухо запустение: в полето, край стобора и в гробищата със свидни мъртъвци. Остават само руините от случки, вехти празници и детска глъч, множат се само некролозите. Болят спомените, влажни от носталгия и мътни надежди, умножавани от все по-редките посещения назад, в родното място. Животът вече е друг, урбанизацията – факт така, както е плашещ факт обезлюдяването на цели райони и нестихващата емиграция, на която краят не се вижда. Но красотата на изгрева и новия ден, пълен с надежди, продължава да свети в лириката на Трендафил Василев. Много са темите, които той ни поднася. За хляба – тази непомръкваща икона на честното съществуване; за смисъла на живота и ролята ни в него. Накъде го тласкаме и знаем ли защо? Стиховете са багрени философски пейзажи върху натуралистичния фон на възприятието. Те разглеждат лирическия герой в крехкото равновесие между доброто и злото. Съществуването му в матрицата от време и пространство е ограничено. А можем ли да сме вечни? Да, можем, твърди в поезията си Трендафил Василев. С доброто, което сме сторили някому. И чрез кръвта ни в пулса на деца и внуци получаваме нетленност и покана за ново възкресение. Много човечност е втъкана в лириката на автора и това е крещящата потребност, липсваща в произведенията на редица наши съвременни автори. Смело можем да се доверим на споделеното от него, защото то е изконно българско – точно такова, каквото ни е потребно като панацея в нашия уж модерен, съвременен, хаотичен и равнодушен свят…

One Response to “ЗА ПРАВОТО ДА СЪЩЕСТВУВАШ ДОСТОЙНО…”

  1. Иван каза:

    От 30 години нямало военно—патриотична лирика,но интересно защо автора не назове причината….А то е очевидно.Сега,за разлика от предишната БНА ,или българска народна армия,ауууу,как така народна,няма такова животно като народ сега,та тогава армията беше наистина народна и служеше за защита на народа,не като сега,когато в същност е превърната в банда от наемни убийци—в една от последните всяка неделя на Кеворкян,в прав текст от един платен войник,бе заявено ,че той е там поради склонността и желанието си да убива.А ,има и второ предназначение—да служи като източник на пушечно месо в ръцете на западлото,решаващо свойте проблеми с чужди хора….

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

top