Лилия ХРИСТОЗОВА
Сто и десетият рожден ден на писателката – страдалец Яна Язова беше отбелязана по достойнство. Домакини на тържеството бяха Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, Съюзът на българските писатели и дружество „Будители” в област Монтана. Специално за годишнината дългогодишният изследовател на „поетката” , както я нарича проф. Александър Балабанов, литературният критик Юлий Йорданов – член на Съюза на българските писатели написа и издаде своята книга „Яна Язова – перлата на перото” /издателство “Богианна“/. Това е неговата втора книга след излязлата през 2013 г. „Съдба, прободена от перото”.
Творческата вечер „Яна Язова – енигма, фатализъм и реалност” започна с рецитал по стихове от поетесата-страдалец, изпълнен с артистичен патос от преподавателката в Университета по библиотекознание и информационни технологии д-р Елисавета Цветкова.
„Литературообичта е дума, сътворена от Юлий Йорданов за именуване ценностното отношение на Яна Язова към изкуството на живите и незаспиващи думи. Заимствам я от пространния и разноречив корпус на настоящата книга, за да ословеся емоцията, която провокира прелюбопитното четиво, посветено на съдбата, текстовете и метатекстовете, с които Яна Язова присъства в съвременното културно битие на нацията. И ако обичта към литературата е водещата емоционална нишка в цялото творчество на Юлий Йорданов, то фактографската и естетическата плът на поредния му писателски труд е подвластна на проникновения (пре)прочит на познати и неизвестни обстоятелства, документи и текстове, както и на незаспиващата му привързаност към родното – Лом, Северозапада, България. Подредени в споменатия порядък, топографските ориентири на есеиста и литературния критик Юлий Йорданов, по(дс)казват на непредубедения читател, че националната принадлежност е ефирна материя, в която нишките на основата са изтъкани от несъзнавана (понякога) привързаност към родното място и към средата, която те е формирала като личност“ – каза в задълбочения си анализ на творбата проф. дин Вера Бонева.
Изненада за вечерта поднесе първокурсникът в националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”, ломчанинът Адам Иванов, който изпълни на пиано една от любимите на Яна Язова любими пиеси „Импромптю №3, опус 90“ от Франц Шуберт. Тя бе посрещната от публиката с аплодисменти.
Неуморният Юлий Йорданов емоционално и с много хъс ни разказа за блестящата поетеса и красива жена с нерадостна съдба – Люба Ганчева, известна на обществеността с псевдонима Яна Язова.
Подготвен блестящо, с факти, снимки и документи, някои открити от самия него, виждаме в книгата. И не на последно място с ораторския си талант той пленява публиката, оставяйки аудиторията безмълвна и просълзена от трагичната съдба на една блестяла с ум, чар, талант и красота поетеса. „Поетеса от световна величина, а няма и следа, че е живяла. И гробът ѝ не се знае къде е…” Ето тази несправедливост иска да поправи Юлий Йорданов.
„Книгата „Яна Язова – перлата на перото” показва, че Юлий Йорданов успява като духовен златотърсач да търси нравствените опори на своята героиня, да възкресява миналото на града Лом и на Северозапада“. – коментира по Българското национално радио Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели.
