Станислав ПЕНЕВ
НАД БРЕГА НА ВЪЛНИТЕ /ЗА НОВАТА КНИГА НА ГЕРГАНА СЛАВОВА „УСЕЩАНЕ ЗА КРИЛЕ“
2026, ИЗД. ГРАФИК, ВАРНА
В поезията на Гергана Славова животът е видян в неговата екзистенциална необятност, в неговата пъстра и непредвидима множественост, както и в естествения му, характерен за проявите му изблик и житейски оптимизъм. Поетесата е вглъбена преди всичко в живия, пулсиращ пламенно, всеобхватно вълнуващ сетивата и чувствата реален свят с конкретни за нея пулсации и акценти, разкриващи спецификата на индивидуалното й световъзприемане и художественото му отражение.
Затова от особено значение в нейната поезия е случващото се, онази характерност, забележителност и дори непредвидимост на мига, в който всичко настоява за внимание и е изблик на поетично откровение със специфични, но и нови реалности, предизвикващи размисъл, още по-дълбоки вълнения, житейско осмислени и направляващи настоящето и бъдещото внушения.
В една такава творческа ситуация нищо не е дребно и незначително. А по-скоро е определящо и насочващо.
Особено място в това отношение заема мотивът за битието като задължително състояние, което трябва да се преодолее чрез самонадмогване – градивно и целенасочено към висините на духовните простори и на отделната личност, и на общественото съзнание.
Главна особеност в този план са формата на творбите, насочваща към емоционалния и водещ тон на възприемане, както и високата организираност на стиха и изобилието от асонанси, алитерации, вътрешни рими, а също и на звукови ефекти, характерни за художествения стил на Гергана Славова. И в най-дребния детайл поетесата влага значими и взаимообуславящи се щрихи на вълнуващата я същност на живота – силната му естественост днес и неговата чувствителност към вечното. Ето защо в творбите си тя може да изговори и с най-истинските им имена нещата, възникнали в мига на вечно траещото сътворяване на човека и откровенията на всичко човешко.
В творбите на Гергана Славова в стихосбирката „Усещане за криле“ силно вълнуват мотивите за морето, за отвореното пространство, за живота на човека, за бъдещето, за битието като даденост и перспектива, но и като платформа на утрешен възход, за различните визии на светлината, както и на любовта като съвършен елемент на човешката същност, съвременна измеримост и чувствителност.
Детството, природата, свободата, жената и нейните лица, както и свързаните с всички представи до тук визии на устременост и нейна афишираност, допълват и реално-художествената, и метафоричната серия на многопластовост и калейдоскопичност в творческия глас на поетесата.
Гергана Славова е ярка и значима българска поетеса, за която любовта на жената във всички измерения, отношението към морето като даденост и символ, както и към живота с неговите естествени и често пъти крайни проблеми са в центъра на вниманието й. Нещо повече – те са отправни точки към глобално отношение на намереност в света на близостта и споделеността.
Морето е на първо място и е с естествено свое присъствие, то е и естествено измерение в поезията на Гергана Славова. Понякога то е символ на света, често го срещаме като символ и на вечността. То е и постоянен символ на вътрешния и външен свят на поетесата, както и на битието ни… То има визия на една романтична илюзорност, както и на противоречивост на един възможен романтичен светоглед към него… Но всъщност, морето е колкото привлекателно, толкова и опасно, и едновременно с това е и една естествена, житейска основа за всичко около нас и в нас с цялостната си характеристика.
Всяка значимост на мига в поезията на Гергана Славова прави значимо и всяко състояние на момента, което се превръща в обобщен щрих, в жива съставка на вселенски и привлекателни метаморфози. И тях най-често ги срещаме като символи на вечността и на безкрайността на битието, като символи и на миналото, и на преживяното, като символи, донасящи ни романтичната илюзорност на морската стихия. А това е велико измерение – в него нюансите се превръщат в крайности…
„Усещане за криле“ е стихосбирка, в която природата, мотивът за свободата, за морето като вечно безвремие, за човека като величие на човешките чувства и съмнения се превръщат в актуално измерение на същността на живота днес и вълнуват съзнанието на съвременника силно – духовно, но и екзистенциално.