Ангелина БАКАЛОВА
Около два месеца ни делят от официалното закриване на Международния фестивал „Славянска прегръдка“, проведен тази година онлайн. Един фестивал, който повече от десет години е неразделна част от културния облик не само на град Варна, но и на страната ни. Списание „Знаци“ е звънчето, което огласява този фестивал. То е връзката между майските празници, в които по улиците на Варна в Деня на славянската писменост и култура заедно с варненската общественост дефилират и славянски поети от различни страни. То е нишката, чрез която се осъществява културния обмен между славянските творци в над 20 страни по света. Рожба на Славянска академия, списанието е единственото в България, което излиза извън рамките на националното и осъществява висока мисия – да гради мостове между народите върху основата на общ език, обща история и духовно родство.
Първите страници в новия брой на списанието ни срещат с Борис Георгиев, художник, чиито корени са във Варна, но животът и творчеството му го превръщат в гражданин на света. Рецензията на Пламена Рачева ни въвежда в света на една многопластова личност, високо образована, ерудирана, проницателна.
И ако Борис Георгиев е гражданин на света, то един друг българин остава изцяло в „границите“ на родината. Това е посланието на Георги Н. Николов, който проникновено се вглежда в последната книга на Матей Шопкин „Моят поетичен храм“. Книгата, съдържаща избрани творби , Г. Н. Николов определя като „летопис за идейното, емоционалното и художественото израстване“ на поета. В нея образът на България има обединяваща роля. Този образ е свързан не само с миналото, но и с настоящето, в което са размити общочовешки и национални ценности. Авторът на рецензията акцентира върху гражданската позиция на поета, като го нарича „Българина Матей“ и му благодари за посланията „какво и защо трябва да обичаме и да ценим в забързания 21 век“.
Темата за съвременна България особено силно се откроява в поезията на Георги Ангелов – поет, преводач и главен редактор на електронното списание „Литературен свят“. В рубриката „Пегас“ той е представен с 11 стихотворения. Творбите са кратки, с ясно изразена гражданска позиция, остри и режещи. Гневът на поета Георги Ангелов се „взривява“ във финалния цикъл „Автопортрет“ на стихосбирката му „Премълчаното“. Този цикъл „разшифрова“ Лалка Павлова и с проницателния си критически поглед извежда искреността, честността, духовния полет на поета в рубриката „Критическо перо“. И неслучайно в заглавието на текста си тя определя Георги Ангелов като „брат на Икар, белязан с вечния глад за небе“.
„Пегас“ дава трибуна на познати и утвърдени български поети. Тук е Иван Здравков, чиято поезия излъчва овладяна болка и философска вглъбеност. Тук е и Драга Дюлгерова със своя иносказателен, загадъчен и в същото време пространствено отворен свят. В „Пегас“ се срещаме с Иван Гранитски и умението му да „рисува“ чрез словото. Защото творбите му са картини, населени с изображения и форми в многообразни цветове. Тук е Ели Видева, чиито стихове излъчват светлина, овладяна емоция и философска обобщеност. А поезията на Трендафил Василев ни потапя в дълбоките и здрави корени на българина, „ изпява“ неговата сила и морална устойчивост. В шеговито ироничния свят на Божидар Томов лирическият герой е един самотен Дон Кихот, отдавна оттеглил се от собствените си чудатости, уталожил страстите, мъдро приел живота си такъв, какъвто е.
В „Белетристика” чрез разказа „Бабини деветини“ на Георги Витанов Богат оживява образът на онази жизнена, мъдра, щедра българка, която знае как да пази националното и да възпитава децата си като българи. В тази рубрика ще прочетем два разказа на Ники Комедвенска. И двата поставят болезнени теми – драмата на съвременния българин, прогонен далеч от своята Родина да търси препитание в чужди страни и болката на обречените на нелюбов деца, захвърлени в така наречените институции. И тук (както в поезията си) Н. Комедвенска е с изявена гражданска позиция, с изострена чувствителност.
„Отново на светло“ чрез стихове и фотографии припомня поезията на един емблематичен за Варна творец – Атанас Стоев.
И без да съм приключила темата за българските автори, представени в списанието, ми се иска да обърна особено внимание на статията на Валерий Пощаров „Виенските дневници на Стоимен Стоилов“ в рубриката „Ателие”. В нея Пощаров (личен приятел на Стоимен Стоилов и автор на монография за творчеството му) изследва темата за маската в картините и рисунките на художника, като я обвързва с процесите, течащи в публичното пространство.
И тъй като още в началото обърнах внимание на мисията на Славянска академия, минавам по изграден вече мост, за да отида в далечен Сибир. А „Сибирската тетрадка“ на Елка Няголова е не просто обемна, тя е богата. В „Югра – споделената тайна…“ поетесата разказва за срещата си с тази далечна, но и близка земя, с нейната сурова природа, с хората Ј. Този разказ е емоционално обагрен, но и проникновено задълбочен. Той определя Сибир като място, чиято основна характеристика е понятието духовност. „Тетрадката“ ни запознава с поезията на Дм. Мизгулин, О. Яненагорски, Г. Хорос, М. Вагатова, С. Козлов, Ал. Лазарева, Св. Денисламова, Вл. Берязев, Вл. Волковец. Включен и разказът на Леонид Иванов. Преводите в тази необичайна тетрадка са дело на Надя Попова, Елисавета Ненкова, Мина Карагьозова, Ели Видева и, разбира се, и на Елка Няголова.
По страниците на списание „Знаци” темата за руската литература намира своето продължение в статията на Надя Попова „Щом на поета е даден глас…“ Многостранните и проникновени познания за руската класическа и съвременна литература са атестат за вярната преценка на Надя Попова, която открива цветаевско-ахматовската традиция, отразена в поезията на четири съвременни руски поетеси. Статията илюстрира вещината и ерудицията на авторката (тя е един от признатите и високо ценени преводачи от руски език).
По „моста“ можем да стигнем до рубриката „Общество”и да открием гледната точка на дипломата и преподавател по политология в СУ „Свети Климент Охридски” д-р Огнян Гърков, представена в статията му „Защо историята на славяните бива затаявана и дори преправяна?“
В рубриката „Критическо перо“ свое място има и рецензията на Росица Кунева „За една поетична симфония“. Оставих тази статия за финала на списание „Знаци” (макар че тя не е финална), защото представя най-обемното и значимо събитие в живота на Славянска академия през 2020 г. – международната антология „О“ – като Отечество. В статията авторката обзорно, но задълбочено представя на читателя този сериозен съставителски и преводачески труд. Акцентът е върху специфичния, отличителен, многостранен подход на славянските поети към темата, върху знаците, в които те припознават Родината.
„Знаци“ е емблема на славянството. Неслучайно използвам думата „мостове“. Главната му роля е не само да ги гради, но и да ги поддържа здрави, за да могат по него да минат нови хора, да се срещнат (реално или виртуално) и да обменят своите мисли, чувства, идеи, да се докоснат и прегърнат. Защото славянската прегръдка е единението на славянската Душа.