ЗА ЗНАЦИТЕ ПО ПЪТЯ НА СЛАВЯНСКОТО ЕДИНЕНИЕ

Ангелина БАКАЛОВА

 

Около два месеца ни делят от официалното закриване на Международния фестивал „Славянска прегръдка“, проведен тази година онлайн. Един фестивал, който повече от десет години е неразделна част от културния облик не само на град Варна, но и на страната ни. Списание „Знаци“ е звънчето, което огласява този фестивал. То е връзката между майските празници, в които по улиците на Варна в Деня на славянската писменост и култура заедно с варненската общественост дефилират и славянски поети от различни страни. То е нишката, чрез която се осъществява културния обмен между славянските творци в над 20 страни по света. Рожба на Славянска академия, списанието е единственото в България, което излиза извън рамките на националното  и осъществява висока мисия – да гради мостове между народите върху основата на общ език, обща история и духовно родство.

Първите страници в новия брой на списанието ни срещат с Борис Георгиев, художник, чиито корени са във Варна, но животът и творчеството му го превръщат в гражданин на света. Рецензията на Пламена Рачева ни въвежда в света на една многопластова личност, високо образована, ерудирана, проницателна.

И ако Борис Георгиев е гражданин на света, то един друг българин остава изцяло в „границите“ на родината. Това е посланието на Георги Н. Николов, който проникновено се вглежда в последната книга на Матей Шопкин „Моят поетичен храм“. Книгата, съдържаща избрани творби , Г. Н. Николов определя като „летопис за идейното, емоционалното и художественото израстване“ на поета. В нея образът на България има обединяваща роля. Този образ е свързан не само с миналото, но и с настоящето, в което са размити общочовешки и национални ценности. Авторът на рецензията акцентира върху гражданската позиция на поета, като го нарича „Българина Матей“ и му благодари за посланията „какво и защо трябва да обичаме и да ценим в забързания 21 век“.

Темата за съвременна България особено силно се откроява в поезията на Георги Ангелов – поет, преводач и главен редактор на електронното списание „Литературен свят“. В рубриката „Пегас“ той е представен с 11 стихотворения. Творбите са кратки, с ясно изразена гражданска позиция, остри и режещи. Гневът на поета Георги Ангелов се „взривява“ във финалния цикъл „Автопортрет“ на стихосбирката му „Премълчаното“. Този цикъл „разшифрова“ Лалка Павлова и с проницателния си критически поглед извежда искреността, честността, духовния полет на поета в рубриката „Критическо перо“. И неслучайно в заглавието на текста си тя определя Георги Ангелов като „брат на Икар, белязан с вечния глад за небе“.

„Пегас“ дава трибуна на познати и утвърдени български поети. Тук е Иван Здравков, чиято поезия излъчва овладяна болка и философска вглъбеност. Тук е и Драга Дюлгерова със своя иносказателен, загадъчен и в същото време пространствено отворен свят. В „Пегас“ се срещаме с Иван Гранитски и умението му да „рисува“ чрез словото. Защото творбите му са картини, населени с изображения и форми в многообразни цветове. Тук е Ели Видева, чиито стихове излъчват светлина, овладяна емоция и философска обобщеност. А поезията на Трендафил Василев ни потапя в дълбоките и здрави корени на българина, „ изпява“ неговата сила и морална устойчивост. В шеговито ироничния свят на Божидар Томов лирическият герой е един самотен Дон Кихот, отдавна оттеглил се от собствените си чудатости, уталожил страстите, мъдро приел живота си такъв, какъвто е.

В „Белетристика” чрез разказа „Бабини деветини“ на Георги Витанов Богат оживява образът на онази жизнена, мъдра, щедра българка, която знае как да пази националното и да възпитава децата си като българи. В тази рубрика ще прочетем два разказа на Ники Комедвенска. И двата поставят болезнени теми – драмата на съвременния българин, прогонен далеч от своята Родина да търси препитание в чужди страни и болката на обречените на нелюбов деца, захвърлени в така наречените институции. И тук (както в поезията си) Н. Комедвенска е с изявена гражданска позиция, с изострена чувствителност.

„Отново на светло“ чрез стихове и фотографии припомня поезията на един емблематичен за Варна творец – Атанас Стоев.

И без да съм приключила темата за българските автори, представени в списанието, ми се иска да обърна особено внимание на статията на Валерий Пощаров „Виенските дневници на Стоимен Стоилов“ в рубриката „Ателие”. В нея Пощаров (личен приятел на Стоимен Стоилов и автор на монография за творчеството му) изследва темата за маската в картините и рисунките на художника, като я обвързва с процесите, течащи в публичното пространство.

И тъй като още в началото обърнах внимание на мисията на Славянска академия, минавам по изграден вече мост, за да отида в далечен Сибир. А „Сибирската тетрадка“ на Елка Няголова е не просто обемна, тя е богата. В „Югра – споделената тайна…“ поетесата разказва за срещата си с тази далечна, но и близка земя, с нейната сурова природа, с хората Ј. Този разказ е емоционално обагрен, но и проникновено задълбочен. Той определя Сибир като място, чиято основна характеристика е понятието духовност. „Тетрадката“ ни запознава с поезията на Дм. Мизгулин, О. Яненагорски, Г. Хорос, М. Вагатова, С. Козлов, Ал. Лазарева, Св. Денисламова, Вл. Берязев, Вл. Волковец. Включен и разказът на Леонид Иванов. Преводите в тази необичайна тетрадка са дело на Надя Попова, Елисавета Ненкова, Мина Карагьозова, Ели Видева и, разбира се, и на Елка Няголова.

По страниците на списание „Знаци” темата за руската литература намира своето продължение в статията на Надя Попова „Щом на поета е даден глас…“ Многостранните и проникновени  познания за руската класическа и съвременна литература са атестат за вярната преценка на Надя Попова, която открива цветаевско-ахматовската традиция, отразена в поезията на четири съвременни руски поетеси. Статията илюстрира вещината и ерудицията на авторката (тя е един от признатите и високо ценени преводачи от руски език).

По „моста“ можем да стигнем до рубриката „Общество”и да открием гледната точка на дипломата и преподавател по политология в СУ „Свети Климент Охридски” д-р Огнян Гърков, представена в статията му „Защо историята на славяните бива затаявана и дори преправяна?“

В рубриката „Критическо перо“ свое място има и рецензията на Росица Кунева „За една поетична симфония“. Оставих тази статия за финала на списание „Знаци” (макар че тя не е финална), защото представя най-обемното и значимо събитие в живота на Славянска академия през 2020 г. – международната антология „О“ – като Отечество. В статията авторката обзорно, но задълбочено представя на читателя този сериозен съставителски и преводачески труд. Акцентът е върху специфичния, отличителен, многостранен подход на славянските поети към темата, върху знаците, в които те припознават Родината.

„Знаци“ е емблема на славянството. Неслучайно използвам думата „мостове“. Главната му роля е не само да ги гради, но и да ги поддържа здрави, за да могат по него да минат нови хора, да се срещнат (реално или виртуално) и да обменят своите мисли, чувства, идеи, да се докоснат и прегърнат. Защото славянската прегръдка е единението на славянската Душа.

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post НУЖНО ЛИ Е ТОВА НА ЕКАТЕРИНА КАРАВЕЛОВА?
Next post СЕДМИЯТ КЛЮЧ