Боян АНГЕЛОВ
Сред членовете на Съюза на българските писатели, а и въобще сред българските писатели, името на Весела Люцканова е знаково и незаобиколимо. Нещо повече – то е емблематично не само за родната ни литература. Не бих искал да класифицирам и подреждам по значение и талант съвременните писатели – нито е моя работа, нито пък ми е позволено това, но за нея съм се изказвал във възхитителна степен. Защото и биографията ѝ е необикновена и необичайна. Като малко дете е преживяла бомбардировките над София през януари 1944 година и по чудо оцелява. Аз също преживях в чужбина наскоро бомбардировки и знам как ужасът чертае зловещи сенки пред уж необозримия наш живот. По професия Весела Люцканова е инженер-конструктор, затова може би конструира безупречно своите романи и повести. Нейното писане е съчетание на ефирност, иносказателност и модерност, а тези три обусловености допълват повествованието с енергия и динамика. Весела Люцканова е отдавна доказал се прецизен, взискателен и добронамерен редактор, тя дълги години е работила в издателство „Народна младеж“, давайки път на млади писатели, завоювали впоследствие свои територии в полето на българската изящна словесност. И днес не престава нейният ентусиазъм да намира и подкрепя начинаещи литературни творци, напътствайки ги сред студените и неприветливи лабиринти от високомерие, егоцентризъм и бездушие. В годините на прехода Люцканова създаде и знаково литературно издателство, носещо нейното име. Трудно могат да се изброят нейните награди за писателска дейност – международни и родни. Съвсем наскоро получи най-високото отличие на Министерството на културата – „Златен век“ заради нейната кръгла годишнина и внушително творческо дело.
Ако трябва да определя с една дума нейния документален роман „Жулиета и другите“, ще кажа – той е покъртителен. Това е роман, посветен на знаменателната кариера и трагичната съдба на незабравимата гимнастичка Жулиета Шишманова. На нейно име е посветен турнир, създаден в далечната 1968 година. От 1981 носи името „Приз Жулиета Шишманова“. Този приз е печелен от Нешка Робева 15 пъти! Тази наша знакова гимнастичка и треньор казва за Жулиета Шишманова : „Тя е жената, извела страната ни на световната карта на художествената гимнастика. От Жулиета Шишманова тръгва всичко!“
Наградите и постиженията на знаменитата ни треньорка не са единствена цел за написването на романа, в който Весела Люцканова се опитва да внесе повече яснота в трагедията, случила се на 16 март 1978 г., когато над Врачанския балкан катастрофира българският самолет Ту-134 на път за Варшава. Тази трагидия остава като най-голямата катастрофа на българското въздухоплаване. Загиват Жулиета Шишманова – треньор на Златните момичета-гимнастички и целият български национален отбор по художествена гимнастика. (Илиана Раева, тогава петнадесетгодишна, е била с висока температура и това ѝ пречи да замине, което обстоятелство я оставя по чудо жива.) Загиват българският юношески отбор по футбол, юношеският баскетболен отбор на Полша, полска правителствена делегация, водена от тогавашния министър на културата на Полша, екипажът на самолета. Случаят е засекретен от българското правителство и пълната истина за причините на катастрофата остава неизвестна за обществеността, защото в началото на 90-те години този случай отново е засекретен до 2041 година. Въпросите, на които Весела Люцканова и близките на загиналите търсят отговор, са много и много злокобни. Ето и един от тях: Защо, след като самолетът се е разбил във Врачанския балкан, телата на загиналите са погребани в Пернишко, а не са върнати на семействата им?! Има още много неизвестни, които авторката показва, а читателят сам може да намери, защото и тук криминалната динамика пронизва повествователния поток, но чувствата на скръб и съпричастност, надграждащи сюжета, го издигат в сферите на нравствения самосъд. Чувството за вина и най-вече – мощната и демонична сила на властта, която е готова да пренебрегне и разруши всички нравствени норми в името на собствената си самозащита.
Когато едно общество поставя над всички човешки ценности своята непогрешимост, то престава да изпълнява хуманистичните си предназначения. Този, ала и не малко други случаи, са показателни и симптоматични, показвайки ни как истината може да се замъгли, затули и дори да бъде погребана, без угризението, че всичко това става за сметка на пострадалите, че е поругана паметта на невинно загиналите хора.
Сред вплетените в повествованието герои отличителен е образът на Шишман, синът на Жулиета, който е едва осемгодишен, когато губи своята майка. Вечерта преди катастрофата той плаче и я увещава да не заминава. Тя го успокоява, ляга до него и го приспива. На сутринта той разбира, че е заминала и… никога повече не я вижда. През годините става свидетел на вероятни и невероятни предположения, които още повече разгарят болката, които не позволяват никога раната от невъзвратимата загуба да заздравее.
„Жулиета и другите“ е роман за истината, която много често потъва в мъглите на лицемерието и бездушието. Случилата се преди десетилетия трагедия би могла да стане урок за овластените от своя народ, че човечността е по-важна от всички останали добродетели и за истината не съществува давност.
Надявам се новата книга на Весела Люцканова да събуди емоциите ни в онази тяхна тангента, която ни прави по-емпатични, по-състрадателни и повече съчувстващи, която да притъпи егоцентризма ни и да събуди човека в нас.
–––––––––––––
Весела Люцканова
„Жулиета и другите“
Документален роман
Издателство „Изток – Запад“
С. 2025