Мария МАРИНОВА

Един незабравим ден за мен беше 29 март 2024 г.. Представянето на стихосбирката ми „ А животът…“, организирано от Съюза на българските писатели. Вълнуващо, емоционално, красиво духовно  преживяване, което ми показа за сетен път, че са си стрували всички безсънни нощи, надвесени над белия лист. В залата на галерия „София прес“ – София, бяха дошли все популярни и уважавани поети и писатели. Сърцето ми е изпълнено с благодарност към председателя на Съюза на българските писатели, поетът Боян Ангелов, който ме покани и организира това събитие. Към Атанас Звездинов, моят първи редактор на първата ми детска книга, който тази вечер каза толкова мили, топли и искрени думи за стиховете ми за възрастни. Той почти изнесе рецитал със стихотворенията, които му харесват в „ А животът…“. Толкова много бяха те! Благодаря на поетесата и главен редактор на „Словото днес“,  прекрасната Надя Попова, която подчерта, колко е хубаво, когато добрината и талантът се съчетават в характера на един човек. Благодарности и към поета Петър Андасаров, който говори за дългите години, в които творчески съм се надграждала. Надежда Захариева ме попита какво ми е дал град Сандански. Какво друго можех да ѝ отговоря, освен това, че този вълшебен кът се превърна за мен във втори роден град, който ми даде въздуха и слънчевото си благоволение, и възможността да живея и работя това, което ми е на сърце. Благодаря на Добрин Добрев Финиотис, който изрецитира две мои стихотворения; на фолклорния изпълнител Венцислав Пенев, който ме поздрави с „Песен за Нови Искър“ по мой текст. Моята любима литературна критичка  Благовеста Касабова беше кратка: „Аз толкова много съм писала за Мария Маринова, че сега не искам да се повтарям“. Дълбоки почитания към  любимия ми поет Руси Русев, който ясно и простичко каза: „С Мария се познаваме отдавна. Прекрасна е.“

Благодаря на моята приятелка, писателката за деца и възрастни Петя Александрова. На лъчезарната Светлана Йонкова. На любимката ми, моя бивша кръжочничка – Румяна Пандева, която пристигна с двете си слънчеви дечица! На Виктория и Тошко, които ме съпровождаха от Сандански, за да присъстват на срещата. И на всички, които отделиха от скъпоценното си време, за да ме уважат – и като човек и като творец. Дълбок поклон към всички. За мен беше чест.