Благовеста КАСАБОВА

Новата книга на Боян Ангелов е цялостно изследване на живота и делото на големия наш възрожденец, учен и патриот Марин Дринов и на епохата, в която се е формирал като личност и историограф, на крупните процеси и събития, развивали се през XIX и началото на XX век, както в страната ни, така и извън нея.

Респектиращата фактология, тълкуванията и анализите на трудовете на учения, на участието му в просветителската дейност през този период, на ролята му в строителството на нова България допринасят съществено за открояване образа на първия български историк от европейски мащаб, на обкръжението му и идейните му позиции. А това означава, че Боян Ангелов притежава не само сериозни познания за личността Дринов, за учения Дринов, но и за водещите обществени, политически и идейни течения, характеризиращи атмосферата и духа на XIX и началото на XX в. Подобно пространно и задълбочено проучване на панагюреца, израсъл като изследовател от европейски мащаб (на по-старата ни история), досега не е правено, поне доколкото ми е известно.

Книгата „Марин Дринов“ се появява в момент, когато има огромна нужда от съхраняване на националната ни идентичност, на отцелюбието и достойнството на българина. Изследователят Боян Ангелов обстойно, на места с ярки детайли, проследява формирането на Дринов като историк и духовен водач още от ранни години под влиянието на просветени учители патриоти – Сава Радулов, Атанасий Чолаков, Йордан Ненов – дейни участници в подема за просвещение и национална свобода. Те посяват и първите семена по пътя на познанието, които поникват и процъфтяват във философския факултет на Киевската духовна семинария, в Московския университет, в богатите библиотеки на страните, които посещава като частен учител на децата на княжеското семейство Галицини.

Основната задача, която Боян Ангелов си поставя в това впечатляващо изследване, е да освети ярко епохалното научно дело на проф. Марин Дринов, да проникне в неговата същност и значимост. Следвайки поставената си задача, той показва и оценява паралелно важните етапи в научната, откривателската и теоретична родолюбива дейност на учения, общуването му с видни европейски учени, с дейци на просвещението у нас, с мащаба на търсенията му в различни области на хуманитарните науки. Първите сериозни публикации се появяват, когато е в Женева, отпечатани в „Цариградски вестник“ през през 1866 г. Една от тях е озаглавена „Страшни ли са за народността ни фанариотите и йезуитите“. Тя е знакова, според Боян Ангелов, за бъдещата насоченост на проучванията на младия учен в областта на историята, езикознанието и ролята на църквата.

Друг важен етап от дейността на Марин Дринов, както посочва Боян Ангелов, е пребиваването на вече утвърждаващия се като учен Дринов в Прага, което е и най-плодоносно за откривателската му дейност. Ерудитският поглед на автора на книгата и и пространното познание на творчеството на проф. Марин Дринов, му дават възможност да подкрепя изводи и оценки с цитати от писанията на учения историк, идейните му спорове, възгледи и теории – примерно като опонент на Петър Берон (когото всъщност високо цени) и Гаврил Кръстевич по въпроса за тракоилирийския произход на българите, теории които са неприемливи за Дринов, опитващ се да докаже славянския корен на българите.

Сериозно място Боян Ангелов е отделил и за приноса на проф. Дринов при осветляване историята на българската православна църква, цитирайки една от публикациите му – „Исторически преглед на българската църква от самото й начало до днес“. Прецизно и на широк фронт Боян Ангелов проследява усилията на книжовника проф. Марин Дринов да осъществи мечтата си – създаване на Българско книжовно дружество и да поощри оформящата се вече българска интелигенция като цитира знаменито „Писмо до българската интелигенция“, публикувано във в. „Народност“, издаван в Букурещ. Изключително вярно, в духа на епохата, Боян Ангелов представя и най-видните дейци на възраждането, съратници и сподвижници на Марин Дринов, запознавайки ни с основните им постижения в областта на просвещението.

В книгата на Боян Ангелов не е отминат нито един значим труд на проф. Марин Дринов, нито една статия, а също и значението на приноса му за развитието на читалищното дело, на българския книжовен език, на православната българска църква. Важно за успеха на книгата „Марин Дринов“ е, че авторът й не борави само със сухата историчност на факти и документи, характеризиращи не само учения, но и епохата, а ги поднася емоционално развълнувано и съпричастно, на чист и художествено обагрен български език.

Книгата е конструирана в няколко глави, една от които авторът е озаглавил „Градителят“. В нея е разгледал и оценил високите постижения на учения историк, неговите разбирания за ролята на художествения език и литература, участието му в строителството на новоосвободеното ни Отечество, за създаването на Търновската конституция. Така авторът му определя – за неговата разностранна научна дейност, едно от първите места в редицата на духовните водачи на България.

Отделено е място и за участието на Дринов в Освободителната война – пристигането му в България заедно с руската освободителна войска, стореното от общественика и вицегубернатора на София и областта, усилията му да убеди Алабин да обявят за столица на България Софи. И още, и още народолюбива дейност на панагюреца историк.

Но както обикновено става у нас, на авансцената след Освобождението застават с нищо незаслужили хора – неграмотни, алчни, без морал. Омерзен от случващото се, проф. Марин Дринов напуска с тъга и болка родината си. По-късно – посочва авторът той все пак не устоява и участва, макар и извън България, в устройството на младото Княжество.

Тъжни, пропити с болка са думите на Боян Ангелов, когато пише за нерадостната съдба на семейството на Марин Дринов и за неговата дъщеря Мария, която, самотна и изоставена и от Русия, и от България, умира от глад и в пълна мизерия.

Вярно, че с височайше благоволение, тленните останки на големия българин са пренесени у нас от Пенчо Славейков и Васил Златарски, но това не променя нещата. По този повод проф. Иван Шишманов пише – (цялото писмо е цитирано от Боян Ангелов), че проф. Марин Дринов е изключителна личност, човек на науката и патриот.

Сполука за автора е и, че е извел видимо сложния, но светъл в същината си, образ на учения, високо професионално е оценил огромния му принос за развитието на историческата наука, за значението на книжовния език, за създаването на оригинална българска художествена литература, за ролята на църквата в обучението, за реформата в училищата, за строителството на съвременната българска държава, за обичта към родината, която изповядва до края на дните си.

„Марин Дринов” може да се приеме и като щедър дар от автора за онези наш сънародници, които все още тачат „всичко българско и родно” и не се срамуват да се нарекат българи, обичат и ценят духовните водачи, отколе отваряли очите на поробените, посочвайки им пътя към Свободата. Тази книга е и принос в развитието на българската историография.

БОЯН АНГЕЛОВ

„МАРИН ДРИНОВ“

Поредица „Дълг и чест“

Издателство „Захарий Стоянов“

С. 2020