Николай ШОПОВ
Навършиха се 117 години от гибелта на народния водач Гоце Делчев. Замислих се какво заглавие би подхождало на този текст. Много са определенията за обичания герой от ни народноосвободителните борби – „Апостол на македонската борба“, „Славният войвода Гоце Делчев“. Яворов, неговият приятел и биограф, възкликва: „Хайдушко божество“. Гоце Делчев или Георги Николов Делчев е роден на 23 януари 1872 година в град Кукуш, в семейството на Султана и Никола Делчеви. Баща му е гостилничар и търговец. В онези години Кукуш е един от центровете на българското Възраждане през 19-ти век. Градът е особено известен с борбата си против гръцките фанариоти. Гоце Делчев завършва прогимназия в родния си град. След това продължава образованието си в Солунската мъжка гимназия. Там се запознава със съвременните политически учения. Той споделя: „Аз по душа съм анархист, по убеждение социалдемократ, а по дела революционер“. Но това, което най-много го вълнува е съдбата на поробена Македония. Може би желанието му да работи и да е готов за освобождаването на тази част от родината го кара да постъпи през 1891 година във Военното училище в София. По това време в училището са и други известни македонски дейци като Йордан Венедиков, Борис Сарафов, Петър Дървингов и други. В училището Гоце е със свои приятели от Солунската гимназия. С неколцина младежи той основава таен социалистически кръжок и малко преди да бъде произведен в офицерски чин е изключен от училището, а успехът му е отличен.
Гоце Делчев се включва в редиците на борците за освобождаване на Македония. През 1894 година е назначен за учител в Ново село, Щипско. Там се запознава с Даме Груев, който е в ръководството на новосъздадената през 1893 година ВМРО, чиято цел е да освободи българските земи, останали под властта на султана след Берлинския конгрес. Даме Груев въвежда Делчев в делата на организицията. Двамата извършват огромна дейност и създават революционна мрежа в Щип и околията. Щипската се превръща заедно с Битолската в най-добрата организация в Македония. Освен органицазионна дейност Делчев развива и широка агитационна работа сред гражданството чрез създаването на неделно училище. Там се изнасят сказки по география и история и по този начин гражданството се запознава с историята на въстанията в България срещу турското робство. Слушателите научават за подвига на Панагюрище, Копривщица, Клисура, за делото на Левски и Ботев.
В дейността си Делчев не признава прегради и препятствия и разширява революционната мрежа в Кочан, Кратово, Виница, Саса и другаде. Създава канал от България до Щип, чрез който се пренасят книги, вестници, а по-късно оръжие и боеприпаси.
Гоце Делчев е наясно с българския характер на революционното движение в Македония. В първия Устав, написан от Гьорче Петров и Делчев организацията се нарича „Български македоно-одрински революционен комитет“. В член втори на Устава е записано, че членовете на организацията „са длъжни да събуждат съзнанието за самозащита у българското население.“ Вратите на организацията са били широко отворени за всички българи, без разлика на политическите им убеждения. С това име тя съществува до 1902 година, когато се преименува на ТМОРО (Таен македоно-одрински революционен комитет). Под това име се вдига и Илинденско-Преображенското въстание. Във всички турски документи от това време се говори за „български въстаници“, „български чети“, за „български села и градове“. Че Гоце Делчев има българско самосъзнание се потвърждава и от писмото му до Никола Малешевски: „Що можем да направим, като сме си българи и всички страдаме от една и съща болест!“ В едно окръжно от 1901 година той предупреждава, че турските власти имат за цел „да изловят всички по-живи, по-събудени и по-юначни българи…“ Не е необходимо да привеждамеоще източници и примери за българското самосъзнание на Гоце и на всички революционери, както и за българския характер на движението за освобождаване на Македония.
Гоце Делчев участва в работата на Солунския конгрес през лятото на 1896 година, на който се обсъжда дейността на организацията през изминалото време и се избира нов Централен комитет, в състава на който е избран и той. Само за две години той става ръководител, което говори за приноса му в развитието на организацията и за неговия безспорен авторитет. А е само на 24 години!
През учебната 1896/1897 година Гоце Делчев е назначен за главен учител в Банско. И тук той работи с пълно себераздаване за организиране на комитети, за събуждане на хората, да им влее сили за борба. Гоце не остава много време в Банско защото местните чорбаджии правят доноси срещу него и той е принуден да напусне. Това е последното му работно място. След това той се посвещава само на ревилюционната си дейност. Следващите три години той прекарва в обиколки из Горноджумайско, Мелнишко, Петричко, Разложко. Помага при издаването на вестник „Дело“, чийто редактор е големия български поет и приятел на Делчев, Яворов. В края на август 1901 година с малка чета отново е в Македония и посещава Радовишко, Неготино, Кавадарци, Прилеп, Битоля, Леринско, Костурско, Воденско, Струмишко и др. Инспектира революционните комитети и работи за подобряване на организационното им състояние. Гоце Делчев е противник на външна намеса в дейността на организацията и остро критикува намесата на върховистите. Това проличава на VIII извънреден конгрес в София, проведен на 7 април 1902 година. Делчев изказва недоволство от работата на Върховния комитет, от неговата намеса и по-специално ролята на Борис Сарафов.
Защо Гоце Делчев остава ярка следа в народната памет? Защо е записан с огнени букви в пантеона на нашата история? Защо Гоце е възприеман като народен водач? Той е припознат като такъв заради неговата скромност, личния пример, смелостта му, заради ролята му в македонското революционно движение. Гоце не е почитател на външния блясък, на външните юнашки атрибути, но пък в дейността му има дълбока същина и духовно величие. Както пише Гьорче Петров „Той е чакан като кум, като най-чист носител на техните мечти и желания.“
Гоце Делчев предпочита да убеждава, отколкото да заповяда. Проявява търпимост към чуждото мнение. Не говори теоретично и с патос, но въпреки това неговото слово вдъхновява и убеждава. Гоце е повече народен водач, отколкото войвода или горски герой. Да, бил е решителен, смел и действен, но е предпочитал да организира, да агитира, да буди съзнанието на хората, да ги подготвя за въстание срещу поробителя. Лично той организира производството на бомби в Кюстендилско, участва в атентати. Гоце не е привърженик на излишното насилие и убийства. Много често е казвал: „Лесно е да се убие човек, но е трудно да се създаде.“
Гоце Делчев е изключително морален, честен и принципен. Гьорче Петров пише, че „той е стълб в организацията.“ Защото неговият живот в четите, отношението му към четниците и населението е образец на държане и е школа за всички. Всички остават с впечатление, че е най-силният и най-смелият човек, защото винаги е пръв и на предната линия. Така става и при последното му сражение в Баница.
Крайната цел и задача на организацията е общо въстание. Но само тогава, когато е добре подготвено и населението е узряло и готово за борба. Гоце е бил привърженик на максимата, че „робството се дължи преди всичко на самия роб и се крепи повече от него, отколкото от тирана, и когато робът престане в душата си да бъде такъв, робството изчезва.“ Неговата надежда е била да види цяла Македония пламнала в бунтовнически огньове, всяка долина, всеки връх, всяка урва да е осветена от пламъка на бунта.
Идва епичната 1903 година. Годината на Илинденско-Преображенското въстание. Централният комитет в Солун и някои дейци от вътрешността, предимно Битолският окръг, решават да се вдигне въстание през пролетта на 1903 година. По този въпрос не е искано мнението на Гоце Делчев. Яне Сандански също не е бил в течение на това решение. Гоце Делчев не е бил от онези, които имат илюзия, че въстанието ще има успех, или че султанът сам ще падне от власт. Той не се е надявал, че външни сили ще се намесят. Изпратено е писмо от Централния комитет до дейците, които са в София да си кажат мнението и дали са съгласни с решението за въстание. По този повод в София се провежда събрание, в което участват двадесетина дейци, между които Татарчев, Матов, Сарафов, Делчев, Г. Петров и други. Гоце много енергично и решително защитава тезата си, че не трябва да се тръгва към въстание, защото народът не е подготвен и ситуацията в Македония не позволява да се вдигне въстание. Окуражен от поддръжката на Пере Тошев, Гьорче Петров, Михаил Герджиков през втората половина на януари той тръгва с малка чета за Солун. Там се среща с Даме Груев, който току-що е излязъл от затвора. Не успява да го убеди, че е грешка да се вдига въстание и с въздишка ще каже: „Оставете, всичко е свършено“. Тръгва към Алиботуш, където трябва да се състои окръжния конгрес на Серски окръг и да се срещне с Яне Сандански, да намери там утеха и с него да се разбере, както винаги се е разбирал по въпроси от идеен характер.
Това е неговият последен поход в обичното му Отечество. Турците са открили следите на четата му в село Баница и обкръжават селото и къщата, където са четниците. По ирония на съдбата начело на турската потеря е съученикът и негов другар от Военното училище българомохамеданинът Хюсеин Тефиков. Заедно с Гоце са и войводите Димитър Гущанов, Георги Бродалиев, Михаил Чаков и Димо Хаджидимов. В завързалото се сражение Гоце пада убит. Черната дата е 4-ти май 1903 година. Покрусата у всички е голяма. Неговата смърт нанася тежък удар върху ВМРО, защото организацията тръгва по пътя на разцеплението и братоубийствата. Но това е друга тема.
За Гоце Делчев, възвишеният идеалист, борбата е живот, а животът – борба. Той иска да промени света и в него да блестят свободата и светлината. Веруюто на Гоце Делчев е: „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите…“