ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЛИТЕРАТУРЕН ДУХ И ЗА ТЪРГОВСКИТЕ МАРКИ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА
Любомир ЧЕРНЕВ, писател
След петдесет години много малко хора в България ще знаят кой е Иван Вазов. Да не говорим за Яворов, Дебелянов, Траянов, Смирненски, Вапцаров… Ще ни докарат на това дередже всички соросоиди, америки за България и много други подобни грантове, целящи убиването на идентичността ни като народ. Радвам се, че няма да го доживея. Докато държавата не започне да се грижи за българската култура и българската литература сме обречени на бездуховност, безкултурие, безкнижие и безбожие. И постепенно ще изчезнем като народ.
Докато младите не започнат да четат българска литературна класика и докато имаме писатели – търговски марки, които създават литературен вкус, който почти убива литературния вкус, нищо добро не ни чака. Какво ли ни чака? Безнадежност културна, която води до безмозъчност човешка. И защо почти никой не прави нищо в нашата бедна Родина да се противопостави на ужасната политика на тези, които ние сме избрали да ни управляват? Не е ли време някой да помисли, че България ще умре без култура и без литература? Защо трябва да се самоунищожим като народ? Писал съм много неща за уродливата кампания на тези, които се опитват да унищожат традициите в българската литература. Всуе… Не знам вече кого да призова – в защита или на дуел…
Не са ми по ръста нито чуховщината, нито господиновщината, нито терзиевщината… Нито другата …щина. Нито америките във всичките им проявления за България. Искам само едно – да оцелеем като народ и да бъдем културен народ. Другото е от Лукавия… А може би него трябва да призовем, за да спасим страната си от …него? Едва ли. Аз съм против.