Георги Н. НИКОЛОВ

Хрониката на новобългарската печатна книжнина и създаването на национална литература у нас са проучвани в различно време и от достатъчен брой изследователи. Както сочи Петър Динеков в статията си „Развой на българската книга“ (Динеков 1943), от „Кириакодромион, сиреч Неделник“ на Софроний Врачански до Освобождението излизат около 1700 български печатни книги, повечето от които със светско съдържание. В същата статия авторът поднася и статистически данни къде и колко на брой са били тези издания: „В Цариград са отпечатани най-много български книги – 430… В пределите на турската империя са печатани български книги още в Смирна. Български книги се печатат в Букурещ (188), Браила, Римник, Гюргево, Плоещ и Брашов. Книги се печатат в Белград (121), Крагуевац, Земун, Нови Сад. В Русия се явяват български книги в градовете Москва, Одеса, Киев, Петербург, Болград. В Австрия Виена заема второ по броя на отпечатаните български книги преди Освобождението – 319… В Будапеща са отпечатани 39 книги, в Прага – 13, в Загреб – 2. Твърде любопитно е, че български книги са печатани и в по-далечни градове като Лайпциг, Париж, Страсбург, Лондон и Ню Йорк… Ето одисеята на българската книга преди Освобождението.“

Всеизвестно е, че след тази историческа граница в пределите на свободната държава печатното дело получава динамични измерения. Но войните и икономическите трусове се превръщат в механизъм за изпращане на групи българи в трайна емиграция по разни краища на света. Знае се, че българска група се заселва в САЩ веднага след първата половина на 19. в. А в последвалите десетилетия на 20-ото столетие наши колонии възникват и в Канада, Латинска Америка, Австралия и пр. Заедно с тях в диаспората продължават да съществуват различни като обем струпвания в пределите на бившия СССР, на Румъния, Сърбия, Чехия и в други страни на Стария континент. С постепенното си имуществено стабилизиране сред тях възниква необходимостта от учредяването на землячески клубове, на периодичен печат и на книги: „Предвид обстоятелството, че в Южна Америка до сега не са издавани български книги и предвид нуждата от българско четиво – информира вестник „Народна трибуна“ (1938) – която нужда се чувства сред емиграцията, „Народна трибуна“ се натоварва с тежка задача – отдел Издателство, като си поставя за цел да издава периодически интересни и съдържателни книги на български език… Първата книга, която е вече под печат и наскоро ще излезе, е „Великият океан“ (роман) от нашия сътрудник Тодор Ценков, когото емиграцията добре познава чрез неговите фейлетони, разкази, статии и пр., печатани в „Народна трибуна“.

Този процес кристализира в няколко посоки. Част от писателите-изселници, или пък с българско потекло, успяват по няколко пъти да посетят нашата страна, а някои и окончателно се установяват в пределите й: Мишо Хаджийски, Иван Сулаков, Тодор Ценков (след двата си определено изстрадани, но ползотворни аржентински периода)… Други – Стефан Кинчев, Самуил Стрезов, Петър Моллов, Стоян Христов, Тодор Колев, Стоян Данев – повече не се завръщат. Съществува и трета група автори: Страшимир Кринчев, Матвей Вълев, Иван Аржентински, Борис Шивачев, Александър Карпаров, които напускат родината и бродят по света като работници-скитници, а после, завръщайки се, създават своите творби, но те са обект на други изследвания. Още по-странична е историята – житейска и литературна на Тръпчо Дорев в Македония, на легионера в Алжир и Мароко, поетът Георги Волокин, и т.н.

Художественото наследство на авторите, живеещи извън България, но изповядващи българско самосъзнание, е представено с почти всички литературни жанрове. В Таврия и Бесарабия се раждат лиричните песни (по определение на автора им) „В ритъма на дните“ (Марков 1941) от Димитър Марков, „На позлатената земя“ – роман от Никола Фуклев, военните разкази на Александър Власов, Иван Гедиков – сборниците „Стихове“ (1934) и „Чудесен остров“ (1938), Георгий Журжер – „Подем“, Иван Мавроди – разказният сборник „На пълен ход“ (1934), комедията „Димчо Царвуланът“ (1941) и т.н. Почти всички заглавия са отпечатани в Издателство на националните малцинства – Укрдържнацмениздат – Киев, и в харковския му филиал.

В Румъния издава сборниците си с разкази „По пътя на профетите (пророците) – 1916 г.“, „Старите грехове“ и „Окото на дявола“ Киро Нанов; Стоян Тудор – романа „Хотел Мегдан“, Йоан Сулаков – романите „Студентът от Буджак“ (1940) и „Бележките на един гладен човек“ (1938) и новелата „Ренащеря“ („Възраждане“) – 1931, а до тях – поезията на Панайот Станчов-Черна (1910), заедно с творбите на Мария Радианов, Антон Лебанов, Васил Агура, Ана Булгаре, Никифор Крайник, Йон Добри, Владимир Каварнали…

За пръв път Сърбия вижда обнародвани през 1898 г. ранните разкази на Борислав Станкович в сп. „Искра“ с издател Ристо Одавич. След тях бял свят виждат разказните сборници „Из старото евангелие“ (Станкович 1899), „Божи люде“ (Станкович 1902), „Стари дани“ (Станкович 1902), повестта „Кощана“ – 1902, по-късно преработена в пиесата „Драмска прича“ (Станкович 1905) и романът „Нечиста сила“ – 1911 г., Белград. В Аржентина Самуил Стрезов издава романа си „Анга“ (1929) заедно с пътеписите „От Атлантическия до Тихия океан“ (Стрезов 1937: 4-6 (с продължение) и „Из планините на Аржентина“ (Стрезов 1937: 144-148). Пак там бял свят вижда сборникът с разкази „Изоставените“ на Стоян Данев. Между две последователни и дълготрайни пребивавания на латиноамериканския континент Тодор Ценков успява да отпечата в България романите „Кокичето сред тропиците“ (1934) и „По света за хляб“ (1932), а през 1947 г. пак в Аржентина се появява преработеният вариант на „Великия океан“ – „С превързани очи“. За 30 години творческа работа в Бразилия Стефан Кинчев поднася на португалски трилогията „Странната идея на един момък“ (Кинчев 1960), „Вестоносци – живи и мъртви“, „Поезия от всичко по малко“ – лирика, 1970, стихове и епиграми, пръснати из периодичния печат. В САЩ Стоян Христов написва романите „Герои и палачи“ (1934), „Една българка“ (1937), „Али паша Янински“… Списъкът от имена и заглавия може да бъде продължен, но по-важното е друго: да бъде възкресен в литературната ни история и обособен неин самостоятелен дял, обогатяващ се и в наше време от произведения на български автори по света.

Тази необходимост се подкрепя както от очевидно българското съзнание на писателите, така и от тематичния им подбор. Художествено се интерпретират факти от историята на България и от самото преселение. Възраждат се съществували някога личности, каквито са солунските атентатори в романа „Една българка“. Описват се митарства на самите писатели и нерядко мемоарното начало доминира в общия сюжетен развой. Отделено е място и за синдикалните борби. Когато спомените от старата родина са още пресни, повествуването напомня за една малка България, пренесена в другия край на света: безимотни селяни, авантюристи, градска беднота, интелигенти-мечтатели мислят и действат като у дома и носят манталитета на социалната си принадлежност и мястото, което са напуснали завинаги. И трябва време, за да се извърши преливане в художествените търсения на тези наши автори с новата действителност, с непознатите традиции и всичко останало, с което ги чакат странстванията.

Много от създалите този дял в литературната ни история не са „професионални“ писатели, включително до 30-40-те години на миналия век. Те започват с публикации в емигрантската периодика, преминават през художествени опити и фрагменти, докато дойде ред на самоподготовката им за книга. Затова в част от произведенията се усеща суховатост и декларативност, а творецът казва, вместо да показва привляклата вниманието му ситуация. Но този извод се отнася далеч не до всички имена и заглавия, споменати тук, като отбелязаните книги имат не само познавателна, но и доказана художествена стойност във времето. Затова и читателската публика, и критиката ги отбелязват по достойнство. Създаденото от Стоян Христов търпи няколко преиздания в САЩ и Великобритания, а у нас „Една българка“ (1942) излиза в поредицата „Световни автори“ на издателство „Смрикаров“, София. Стефан Кинчев е премиран за цялостното си творчество и за личен принос в бразилската литература. През 1934 година Владимир Каварнали получава премията на румънското Министерство на просветата за поезия, а сборникът му е издаден от фондация „Крал Карол ІІ“. Почти единодушни в оценките си за „Анга“ на Стрезов са аржентинските списания „Ла Насион“, „Ла Критика“ и „Носотрос“, сочейки, че романистът притежава лирически замах, че говори със собствен език и обещава собствен стил, като се доближава до майсторството на Панаит Истрати. Като изключим нашите творци в бившия СССР, част от които са репресирани и после реабилитирани посмъртно, в останалите държави творчеството на сънародниците ни се възприема, оценява и съхранява редом със заглавията от местните национални литератури и като принос в тях, което пък е илюстрация за толерантното отношение към тях по света. Но веднага трябва да уточним, че пак те са правили опит да поддържат по-тесни връзки с България, печатайки свои литературни портрети за съвременни им латиноамерикански автори, както и пътеписи и рецензии, намерили място в периодиката у нас – „Литературен глас“, „Развигор“, „Вардар“… „Български турист“, „Новис“…

БЕЛЕЖКИ

1. Изданието от 1910 г. съдържа 37 стихотворения, а второто издание от 1914 г. съдържа още 14 нови стихотворения. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Гедиков 1934: Гедиков, Иван. Стихове. Киев – Харков: Укрдържнацмениздат, 1934.

Гедиков 1938: Гедиков, Иван. Чудесен остров. Киев: Укрдържнацмениздат, 1938.

Динеков 1943: Динеков, Петър. Развой на българската книга. // Съдба, ХІV, 1943, № 7-8.

Кинчев 1960: Кинчев, Стефан. Странната идея на един момък. Корнелио Прокопио. Парана: Маривал, 1960.

Мавроди 1934: Мавроди, Иван. На пълен ход. Киев: Укрдържнацмениздат, 1934.

Мавроди 1941: Мавроди, Иван. Димчо Царвуланът. Киев: Укрдържнацмениздат, 1941.

Марков 1941: Марков, Димитър. В ритъма на дните. Киев: Укрдържнацмениздат, 1941.

Народна 1938: Народна трибуна (Буенос Айрес), бр. 50, 15 април 1938.

Станкович 1899: Станкович, Борисав. Из старото евангелие. Белград, 1899.

Станкович 1902а: Станкович, Борисав. Божи люде. Нови Сад, 1902.

Станкович 1902б: Станкович, Борисав. Стари дани. Белград: Србската книжевна задруга, 1902.

Станкович 1905: Станкович, Борисав. Драмска прича. Сремски Карловац, 1905.

Станчов-Черна 1910: Станчов-Черна, Панайот. Поезия. Букурещ: Минерва, 1910.

Стрезов 1929: Стрезов, Самуил. Анга. Буенос Айрес: Самет, 1929.

Стрезов 1937а: Стрезов, Самуил. Из планините на Аржентина. // Български турист (София), г. ХХІХ, 1937, № 5.

Стрезов 1937б: Стрезов, Самуил. От Атлантическия до Тихия океан. // Българска мисъл (Буенос Айрес), г. VІІ, бр. 140, 31.08.1937.

Сулаков 1938: Сулаков, Йоан. Бележките на един гладен човек. Букурещ: Шантиер, 1938.

Сулаков 1940: Сулаков, Йоан. Студентът от Буджак. Букурещ: Сочек, 1940.

Христов 1942: Христов, Стоян. Една българка. София, 1942.

Ценков 1932: Ценков, Тодор. По света за хляб. София: Библиотека „Нова литература“, 1932.

Ценков 1934: Ценков, Тодор. Кокичето сред тропиците. София: Комитет „Българска литература“, април 1934.