ЗА МАГИЯТА НА ИЗЯЩНОТО СЛОВО ИЛИ ЗАЩО НИКОЙ НЕ ПОМИСЛИ ДА СИ ТРЪГНЕ
„Ценно е само онова изкуство,
което обединява хората”.
Л.Н.Толстой
2.06.2023 г. Ден като другите – петък вечер. Но вечерта донесе магия. Нещо витаеше във въздуха и сърцата. Духът на Ботев ли? Всъщност в Пловдив за девети пореден път се откри Международният фестивал на поезията „Духовност без граници” в емблематичния Културен център музей „Тракарт“. Залата светеше празнична и препълнена. Присъстваха гости от Полша, Мароко, Албания, от Варна, София и други градове на страната ни, а духом – още десетки от участниците във Фестивала ” – от над 30 страни по света – Азербайджан, Албания, Алжир, Англия, Афганистан, Бангладеш, Белгия, Босна и Херцеговина, Бразилия, България, Венецуела, Германия, Гърция, Индия, Индонезия, Италия, Китай, Ливан, Мароко, Мексико, Нидерландия, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Таджикистан, Турция, Украйна, Франция, Швейцария, Швеция, Япония.
Главната виновница – инициатор и организатор на Фестивала – поетесата Розалия Александрова заедно с поетесата Йорданка Гецова въведоха гостите в програмата на вечерта и последващите събития.
Фестивалът тържествено бе открит от Председателя на Съюза на българските писатели – поета Боян Ангелов. С кратко вълнуващо слово той приветства участниците и гостите на Фестивала.
Поетът Боян Ангелов е първият носител на наградата – статуетката „Полет”, присъждана за висока духовност и подкрепа на българската поезия и Международния фестивал на Поезията „Духовност без граници”.
Музикалният изпълнения под виртуозните пръсти на поетите пианисти Иван Кръстев – със собствени композиции и Джина Дундова – Панчева взривиха почитатели и творци на изящното слово.
Невероятният албански поет и издател на световноизвестния сайт за поезия Атюнис Галакси Поетри Агрон Шеле, бе удостоен с голямата награда на фестивала – статуетката „Полет” за висока поезия и духовност и голям принос в подкрепа на българската поезия и на Международния фестивал на Поезията „Духовност без граници” на международната поетична сцена.
За цялостно творчество и големи постижения в Поезията и всеотдайност при разпространението на българската литература у нас и по света Съюзът на българските писатели, Международният фестивал на Поезията “Духовност без граници“ и АСЕПИ присъдиха титлата ДОН КИХОТ НА БЪЛГАРСКАТА ПОЕЗИЯ на поета Станислав Пенев от Варна. Той стана Кавалер на едноименната статуетка.
Третият приз на Фестивала ще бъде връчен при подходящи обстоятелства на голямата гръцка поетеса Ева Лиану Петропулу за висока поезия и принос в подкрепа на българската поезия.
Последва поетичен рецитал по стихове от новия алманах „Стълби към Небето“, създаден за нуждите на тазгодишното издание на Фестивала. Специален гост на Фестивала беше българският художник Аспарух Сърбов, който вече за четвърти път дарява алманаха на Фестивала с картините си. Полската група поети беше представена от Ришард Грайек, Алиция Мария Куберска, Агнешка Яжембовска, Адам Марек, Бо Ярошек и Агнешка Херман. Варненската група, водена от поета Станислав Пенев, беше с най-внушително присъствие и участие.
Впечатляващо беше представянето на младия мароканския поет Ел-хусин Бенсеннаа – който спечели публиката с нежна хайку поезия. Самият той е и главен организатор на международен литературен фестивал в родния си град Таурирт в Мароко.
Нови приятелства, много красива поезия…и сякаш маслинови клонки внесоха живата вода на спокойствието и радостта в тази магична вечер, сближени и вдъхновени – по-често и без превод.
Казват в живота няма случайности – така е и със светлата, мирна и духовна спойка между съмишлениците. Крехката поетеса Розалия Александрова е носителка на голямата награда за мир и лидерство на ЮНЕСКО „Махатма Ганди“ – 2022 – българска поетеса, поела пътя за разпространение на родната поезия по света.
Д-р Ахавни Кеворкян – Председател на Дружеството на Пловдивските писатели, отправи топло поетично послание към участниците във Фестивала от името на пловдивското поетично братство.
Накрая залата се взриви от емоционалното изказване на Председателя на СНБП – академик Марин Кадиев. Двамата председатели – проф. Боян Ангелов и акад. Марин Кадиев – ярки радетели на българското слово – се прегърнаха, видимо развълнувани от събитието.
А наоколо никой не мислеше да си тръгне.
На следващия ден в Народно читалище „Възраждане” се осъществи съвременен вариант на поетично наричане на Хляб. Поетите благословиха народа ни и всички народи по света с ясното послание за МИР, ЛЮБОВ И БЛАГОДЕНСТВИЕ. Поезията е Хляб за Душата и сърцето, а хляб наш насущний ни държи здрави и силни в ежедневната битка за достоен живот!
Радка Атанасова – Топалова,
член на СБП
