Ива СПИРИДОНОВА
Още древногръцкият философ Хераклит е казал: „In idem flumen bis non descendimus“ или „Не влизаме два пъти в една и съща река“. Но с тази книга, дебютната стихосбирка на Марияна Влахова, е напълно възможно да оборим това му философско твърдение. Защото „Вода“ наистина е точно това – извор, който тече през сърцето, необятен океан от чувства, вълна и капка едновременно. Думи, които рушат всички прегради пред себе си, също като водната стихия. И които остават следи в теб като след порой или те завличат като библейски потоп, за да изплуваш нов и прероден от бездната на душата си.
Леят се, изливат се внезапно думите на Марияна, приличат на съвършенството на морската пяна, на скритите водовъртежи в дълбоките реки, но са и съвършени като една-единствена водна капка. Лекотата, с която тя пречупва света през прозрачността на водата е същата онази, с която борави с метафорите и образите в поезията си. Силно емоционална, продължаваща традициите на класическото женско писане в българската литература, все пак нейните текстове имат специфично, само тяхно си лице и не могат да бъдат сбъркани с други. Тоест, оказва се, че Марияна Влахова още с дебютната си поява в полето на съвременната поезия, е успяла да открие своя разпознаваем символ – водата. Предстои ѝ най- трудното – да го защити напред във времето със силата на собствените си думи.
Вечна и постоянно меняща се – такава е поетиката на Влахова. Ту емоционална до крясък, като потоп; ту весела като водопад; ту успокоена като утихнало езеро. Любовната тема, разбира се, е водеща за книгата, но лирическите герои не са тривиални и случването или неслучването на любовта са представени по оригинален начин, без да навяват сладникава сантименталност или скука, напротив. Читателят съпреживява и се припознава, слива се с текстовете на Марияна. И неслучайно – та нали всички ние всъщност сме вода! Идваме от нея, носим я в себе си, не можем да живеем без нея, тя е животът. Също като любовта.
Графичното представяне на стихотворенията също следва разнообразието като посока на развитие – никога не е еднакво, има многообразие на формата, срещат се и немалко прозаични микротекстове, прекрасни импресии, поезия в проза. Общото усещане от книгата обаче е хомогенност, постоянно течаща енергия между читател и автор.
Визуалното представяне на поезията на Марияна също е от особена важност – тук трябва да се спомене, че текстовете ѝ по напълно естествен, но и внимателно построен начин, преливат в картините на художника Мария Баракова, илюстрирала книгата и създала корицата. Всеки стих намира своето отражение в цветна илюстрация, толкова ефирна, колкото са и думите на авторката. Балансирана до съвършенство, стихосбирката сама по себе си концептуално представлява произведение на изкуството, стоящо между изобразителното изкуство и литературата и в същото време сливащо ги в едно хомогенно цяло.
Литературните, четящите, пишещите, изкушените от словото хора добре знаем, че поезията и езикът изобщо имат свойството да съхраняват настоящето и да го превръщат във вечност. Затова и в книгата или… в реката на Марияна можем да влезем не само веднъж или дваж, а колкото пъти си пожелаем, точно толкова, колкото пъти ще отворим тази книга, за да се срещнем със стихията, силата и непримиримостта на водата. За да се срещнем със самите себе си, защото сме вода. Приятно… плаване!