Мария В. НИКОЛОВА

Как да поискам прошка. Прошка защото съм обичала. Забранена любов някой и казва. За мен беше спасяваща. Всяка моя любов беше пропаст в която не падах, а пропаст която ме издигаше високо, високо.
Бях разцъфнала, като онова цвете – невена, сякаш слънцето се раждаше и на земята. Не, не топлих, а горях, горях в самотните си нощи.
Съдба! Такава беше моята съдба. Бях се разчупила на хиляди огледалца и мъгла, мъгла навсякъде.
И тогава се появяваше тя, Забранената любов. Взимаше ме в своята лодка и бури, и порои не можеха да я спрат. Тя знаеше пътя към теб. Скриваше ме в своята пазва, напояваше душата ми, ронеше ябълков цвят и покриваше голото ми тяло. Очите, очите ми светеха и в най-непрогледния мрак. Светът ставаше шарен калейдоскоп, хиляди стъкълца с ромбоидна форма правиха причудливи фигури. Огънят можеш да го спреш с вода, но водата нищо не я спира – това беше тя. След всяка любов бях извисена над неволите на деня. Не усещах болката, не зъзнех под оскъднато слънце на моя дом.
Хайде сега, елате. И ме накажете! Аз съм крадлата на обич. Аз отгледах Забранената любов. И тя е тук, и там, и навсякъде!