Боян АНГЕЛОВ
Има книги, след прочита на които индивидуалното съзнание се обогатява и разширява с информация, останала през десетилетията преди всичко като предположения и догадки. И веднага ще добавя, че тази информация е поднесена художествено, оценъчно, без спестяване на истини, без прикриването на недостатъци и неправди. „Под сянката на преустройството“ от Чавдар Добрев спада към този тип книги-изповеди, в които биографичният елемент съжителства с проникновен анализ на политически събития, естетически теории и литературни прозрения. Авторът й притежава дарбата да се дистанцира от личностните пристрастия, без да изменя на своето идейно кредо. А Чавдар Добрев е личност многостранна и притежаваща неоспорим талант на театровед, философ, изкуствовед, поет, преводач, белетрист, литературен критик, политическия анализатор… Бих могъл да изброя още аспекти от неговия творчески портрет, защитен чрез десетките му книги с литературна критика, поезия и политически анализи, но в „Под сянката на преустройството“ се срещаме не само с теоретика и твореца, но и с човека Чавдар Добрев, с неговите идеали и разочарованията му от случващото се в действителност. Наистина, през последните десетилетия се наситихме на четива, където годините на социализма и последващите го три десетилетия псевдодемокрация (изродила се във „варварски капитализъм“) се представяха или в розови одежди, или в катранени доспехи. Авторите им, в болшинството си безскрупулни кариеристи и откровени хамелеони, поставяха преди и над всичко собствените си персони. В книгата на Чавдар Добрев наблюдаваме съвсем различен подход. В нея той едновременно е и действащо лице, и съдник на събития от недалечното минало и от съвремието ни.
Малко са българските интелектуалци с толкова богата биография и с толкова многостранна ерудиция като проф. Чавдар Добрев. Той е безспорен доайен на родната ни литературна и театрална критика, а работата му като главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“, заместник директор на Института по изкуствознание при БАН, зам.-главен редактор на сп. „Съвременник“, съветник по въпросите на културата, дипломат и директор на Българския културно-информационен център в Москва през тягостното начало на 90-те години, депутат от Демократичната левица му дават широки хоризонти за наблюдение, оценки и практически действия в защита на левите идеи и на социалната справедливост.
Чавдар Добрев използва елементи от предишни свои автобиографични книги, за да създаде реален и правдив фон, върху който се разиграват, подобно антични трагедии, драматични обществени събития, стълкновения на идеи и идеали, крехки тържества на правдата и пирови победи на злото над хуманността.
Авторът сам посочва първоосновата на своите политически позиции, наследени от баща му Атанас Добрев, ученик в Одринската гимназия, в която по същото време са учили акад. Димитър Михалчев и Константин Петканов. Не крие, че е наследил анархокомунистическите идеи на своя баща и една от вдъхновяващите го личности е Георги Шейтанов, а учителската професия на родителите му го привързва към опознаването на реалността, обитаваща човешката мисъл и неукротимите емоции.
Разглежданата книга притежава ценностни приноси не само с прецизния си стил и метафорична обагреност при описанието на случки и събития от отечествената съдба, но и с анализа на съдбоносни за Европа събития. Авторът е студент в Будапеща през първата половина от петдесетте години и го очарова високата култура на държава, наследила традиции, останали от величествената Австро-унгарска империя. Вече е в България, когато се разгаря революцията от 1956 и бруталната разправа на съветската армия с протестиращите го разтърсва дълбоко. „Парадоксът е в това, – отбелязва Чавдар Добрев – че съветските военни части бяха вкарани в Унгария по разпореждане на реформатора Никита Хрушчов и на съветския посланик в Будапеща – интелектуалеца политик Юрий Андропов. Истината ме задължава да изтъкна и това, че не малко унгарци предпочетоха да защитят властта – не толкова властта, колкото идеята на социализма, дори и в тогавашната й презентация…“. Унгария и нейната култура стават съкровена тема за проф. Чавдар Добрев. Мъдри и достолепни хора, които пазят безукорно своите народностни традиции, унгарците също като нас са воювали самоотвержено за своята личностна свобода и за национална независимост. Не случайно приликата в живота и творчеството на Шандор Петьофи и Христо Ботев е поразителна. Авторът задълбочава прозренията си в разнопосочни естетически и жанрови релации. Той се възхищава от аксиоматичните философски разсъждения на Дьорд Лукач, превърнал се в знаме на разкрепостения марксизъм, а през 1970 г. съставя и участва в превода на обемистата поетична антология „Лирика“, през 1985 излиза под негова редакция разширено нейно издание със заглавие „Избрани творби“; превежда романи, повести и стихотворни цикли на водещи унгарски писатели, появяват се талантливите му преводи на стихове и поеми от Ендре Ади в книгата „Начело на мъртвите“.
Чавдар Добрев признава, че заниманията му с унгарската литература не са били доминантни, защото изкуствознанието, театралната критика, собстветата поезия и публицистиката заемат естествен връх в интелектуалната му практика. През 1963 г. той защитава в Москва дисертация, онасловена „Творческото многообразие на българската драма“. Естествено продължение на тази негова страст към театралната сцена са книгите му: „Реализмът на Вахтангов“(1967), „Лирична драма“(1973), „Всекидневният Леон Даниел“ (2002)… В съвременната драматургия той намира опорните точки на своите идейни позиции, характеризиращи го като безусловен ляв интелектуалец. „Без да се старая, – споделя проф. Чавдар Добрев – скъсявам максимално разликата между думите „упоритост“, „отговорност“, „дълг“… Това е така. Без идеал ми е невъзможно да живея. Дразнят ме обаче идеализациите, така наречените идилични „интимни отклонения“, липсата на критическо чувство.“ Тези черти от неговия характер му носят неприятности още в тоталитарните години. Но защо не си признаем, че се нагледахме и наслушахме на оцветени в червено послушковци, метаморфозирали в „правоверни“ демократи и забравили завинаги изконните принципи за справедливост и човечност?!
„Под сянката на преустройството“ би могла да се разглежда и като своеобразна политическа и естетическа енциклопедия на отминалите десетилетия. С тази разлика, че личностите и събитията в нея получават своеобразни оценки, понякога доста безпощадни, но винаги пречупени през моралния градиент, изграден от преживяванията и възгледите на самия автор.
Бих искал съвсем бегло да се спра и върху въздействието, което оказват поетичните творби на Чавдар Добрев, разпръснати в книгата подобно светлинен архипелаг сред моретата от есеистични и мемоаристични етюди. Те са взети от книгите му: „Окосена болка“, „Сфера“, „Камбанен свод“, „Възхвала на разума“, „Разстреляна носталгия“, „Насаме със себе си“. Наблюдателният литературовед веднага би забелязал своеобразна градация на темите и изразните средства, постъпателно надграждане на естетическите послания посредством логиката на умозрителното съзерцание. И ще се очарова от присъствието на модерност, изпреварила с десетилетия българската поетична традиция и преодоляла не само времеви, но и пространствени граници. Естетизацията на емоцията обуславя нов поглед към реалиите на ирационалните парадигми, превръщайки метафорите в нюанси от философската апологетика на осъзнатото битие. В едно от най-новите си стихотворения – „Остаряване“, поетът Чавдар Добрев виртуозно и с болезнена мъдрост олицетворява неумолимостта на времето:
… Динозаври, мили,
Някога бяхте чудото на природата –
небостъргачи на праисторията.
Сега доказват, че сте изчезнали
след биомутации, катастрофи…
А вие просто се уморихте да бъдете млади!
Театроведът, изкуствоведът, поетът и левият интелектуалец Чавдар Добрев е навлязъл в златната есен на своя живот. А „Под сянката на преустройството“ без съмнение представлява един от плодовете на този негов благодатен сезон, който ще продължи още много години, за да зарадва читателите с нови творби, където критическият дух ще продължава да съжителства с нежността на мечтателния лирик.
–––––––––––––––––
. ДОБРЕВ, Чавдар
„Под сянката на преустройството“ /разхвърляни записки
На един ляв интелектуалец/
Издателство „Захарий Стоянов“ С. 2020