на Светлин –
сбогом, приятелю!
Слънцето потъна в здрача
над смълчаните гори,
които с листопада плачат
с листи – есенни сълзи.
Тук нищо думите не значат –
немее мрачна тишина
и само гарван нейде грачи
сред опустелите поля…
Последен щрих във черно-бяло –
един живот, една картина,
под скръбна четка оживяла
и в стих последен вечно жива.
Ангел Симеонов
26.05.2018 г.