на Светлин –

сбогом, приятелю!

Слънцето потъна в здрача

над смълчаните гори,

които с листопада плачат

с листи – есенни сълзи.

Тук нищо думите не значат –

немее мрачна тишина

и само гарван нейде грачи

сред опустелите поля…

Последен щрих във черно-бяло –

един живот, една картина,

под скръбна четка оживяла

и в стих последен вечно жива.

                           Ангел Симеонов

                            26.05.2018 г.