ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО

ПЪРВА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО В БЪЛГАРИЯ

 

В края на 2023 г. излезе от печат „Православието в България: Кратка историческа енциклопедия“ (изд. „За буквите – О писменехь“, УниБИТ). Това е последното незавършено енциклопедично изследване на историка, библиографа, историографа, архивиста и текстолога проф. Милен Куманов (13.02.1942 – 22.11.2021). Енциклопедията е създавана 20 години и е подготвяна от учения за печат в края на 2021 г. Поради внезапната кончина на проф. Куманов тя е завършена от неговата съпруга – проф. д.п.н. Александра Куманова с екип през 2023 г. Специалисти и широк кръг от читатели ще разтворят уникално издание от 1800 стр., за да проследят факти от традиционната религия на българите – източноправославното християнство.

Милен Куманов е не само автор и научен редактор на труда. Той е създател на издателската анотация, предговора и служебната  информация. Книгата е венец на енциклопедичната дейност на Милен Куманов, който е автор на 220 справочни издания (212 прижизнени и 8 посмъртни), и съдържа впечатляващ справочен апарат, като се явява 9-о посмъртно справочно негово издание.

Към финализиране на „Православието в България: Кратка историческа енциклопедия“ М. Куманов върви през целия си живот. Неговите предходни издания служат за филигранното изграждане на станалия последен негов опус. Такъв е случаят с „Македония. Кратък исторически справочник“ (С., 1993), който той цитира тук 61 пъти и винаги посочва различни конкретни страници.

Внезапната смърт на М. Куманов прекъсва мащабния, първи, единствен и изключително трудоемък (opus arduus) по своята проблематика и широкомащабен подход проект, роден от върховния замисъл: България да има енциклопедично издание по своя духовен ипостас.

С мисълта – да се съхрани ръкописът в печатна форма, а не само в оригинал – в Държавния архив, а и да му се даде гласност, предоставяйки го на библиотеките, архивите, музеите, – е инициативата на образувалия се интелектуален кръг от филолози, библиографи, историци и историографи около М. и А. Куманови – библиографските редактори на труда. Тази работа естествено въвлича екипа в сърцевината на Енциклопедизма, чиито плодовете са в приложения в изданието учебник по енциклопедиите, дело на А. Куманова.

В гещалтплана на „Православието в България са заложени препратки към бъдещи статии (ангелология, екзегеза, исагогика, херменевтика…), които – поради неразработеността им от своя автор – са редуцирани, но е важно присъствието им в оригинала. Те посочват патрологичната линия като курс, който следва да бъде държан от бъдещите творци на справочника.

Какви са онтологичните особености на труда?

Първо, познавайки енциклопедичния жанр, проф. Милен Куманов пристъпва към изследването с мисълта да е в услуга на обществото, съоръжавайки го с компактно знание; второ, бидейки христолюбив по природа и християнин, той осъзнава, че патрологичната линия най-добре може да бъде въплътена от богословите, и се заема с историко-културния контекст; трето, явявайки се всестранно хуманитарно самообразоваща се личност, ученият включва не само предметно посветената на Православието проблематика, но и тази, свързаната с целия свод от религиозните философски картини на човечеството.

В разгърналото се от него национално енциклопедично движение взимат участие библиотекари, архивисти, музейни работници, историци, учители, журналисти… – млади и ентусиазирани колеги, но и представители на всички поколения изследователи, вдъхновени от неговия апостолат…

Само библиографският списък на цитираната литература в „Православието в България представлява свод от посочвани от автора 6 275 названия на печатни и ръкописни документи, периодични и продължаващи, монографични, традиционни и виртуални издания на 18 езика.

Енциклопедист – ерудит от най-висока класа, Милен Куманов – ученик на последния български енциклопедист на ХХ в. – проф. Тодор Боров (1901 – 1993), а чрез него – пряк продължител на библиографската енциклопедика по булгарика на акад. Никола Михов (1877 – 1962), – става последовател и приемник на енциклопедичното дело на тези библиографи – ерудити и филантропи.

Освен проф. д.п.н. Александра Куманова, по редакцията, библиографията и рецензиране на книгата е работил д-р Николай Василев. Привлечени са и учените: доц. Никола Казански, о. Стефан Пашов, проф. Стоян Денчев, проф. Ирина Линден, проф. Венцеслав Велев, гл. ас. Диана Ралева, Десислава Костадинова, Марияна Максимова.

Изданието е в чест на 70-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия.

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post СВЕТЛА УЗУНОВА: „КОЛЕДА НИКОГА НЕ ЗАКЪСНЯВА…“
Next post ОТИДЕ СИ ОТЕЦ БОЯН САРЪЕВ