Елена ХАЙТОВА
Лесно ли е да се бориш с невежеството на тълпата
Писателят Стоян Георгиев от Бургас е утвърден автор в българската литература преди всичко със задълбочените си белетристични книги „Митническа сага“ и „Тайното послание“, които се посрещнаха с голям интерес от читателите. През 2012 г. романът „Митническа сага“ бе отпечатан на руски език в Москва. Ст. Георгиев е автор на пиеси и стихосбирки и е редактор на 10-томното издание на събраните съчинения на Петко Росен.
Стоян Георгиев е доктор по филология в Института по литература към БАН, защитил дисертационен труд „Драматургията на Харолд Пинтър“. Никой в България не е писал за този талантлив английски драматург.
Най-новата му белетристична творба, която излезе тази година, е „Енциклопедистът Богоров“, издадена от бургаското издателство „Божич“.
При споменаване името на д-р Иван Богоров се срещат хора, които възкликват: „А, този ли беше пуристът „Драсни-пални клечица?..“ И в тези думи те изявяват цялата си осведоменост за него. Колко жалко и непристойно е изреченото… Защото зад името на д-р Иван Богоров наднича истината за един голям възрожденец и енциклопедист, за когото талантливо и ярко пише в книгата си Стоян Георгиев.
Никак не е лесна задачата, която си е поставил той. Всъщност, не една е задачата, но на първо място той разказва за разнообразните дейности, които развива карловецът Богоров и става пионер в много начинания и основоположник на много начала като проявява неимоверна продуктивност главно на книжовното поле.
Другата задача е да покаже, че почти всичко, което върши д-р Богоров, го върши по време на робството и предимно в чужбина, за да не се усъмняват в неговата дейност. И при това обстоятелство Богоров е принуден да търси помощ от заможни хора, които не винаги откликват на неговите големи идеи и начинания. Тогава той се принуждава да дава всичко, припечелено от успешната му лекарска дейност, за да издава книги, вестници, сборници, речници. Точно и тъжно звучат думите му: „Какво да правя аз само? Какво да сторя, когато нямам пет барим достойни хора?“ И Богоров поема по трънливия път на народния будител, вместо да се стреми към лично благополучие и почести. А такива той би могъл да получава поради солидното си образование. Независимо, че произхожда от бедно семейство, роденият в Карлово Иван Богоров през 1820 г. е заведен лично от майка си, когато остава сирак, при прочутия учител – елинист Райно Попович и тя го оставя при него с думите: „Ето наш Иванчо. Тебе го предавам и те моля да го изучиш, да стане човек добър и прочут, и да е полезен за всички българи“.
Така Богоров започва учението си, после продължава в прочутото училище в Цариград при Иларион Макариополски, Сава Доброплодни и др. известни българи. П осле отива в Ришельовската гимназия в Одеса и, връщайки се в България, става учител в Стара Загора.
Издавайки свои писания Богоров, припечелва пари и с малко чужда помощ се записва в Лайпциг да учи химия. След учителстването си в Шумен отново припечелва пари и се записва да учи медицина в Париж, където успешно завършва тази сложна наука.
Каквито и науки да учи в чужбина, д-р Богоров работи и на книжовното поле. Най-напред издава първия български вестник „Български орел“ /1846/ в Лайпциг. Написва и издава първата граматика на новобългарски език /1844/, създава своя печатница в Цариград и в нея издава „Цариградски вестник“, просъществувал 13 години. Пише първите трудове на български по икономически въпроси; прави първия превод на „Робинзон Крузо“; пише първия български пътепис. Фактът, че завършва медицина в Париж, а след това практикува в България и в Цариград, го прави всеотдаен, съвестен и отзивчив. Ако би решил да живее с тази професия, той би бил добре материално с такъв „златен занаят“, особено ако бе останал в Парижката университетска болница при прочут лекар професор. Ала д-р Богоров не търси собствено благополучие.
Като лекар участва в Сръбско-турската война (1876). Взима участие и в Руско-турската война (1878), където се наранява и от лекар става пациент на болница. Вместо да остане в градската болница, той е досами воюващите и споделя страданията им.
Многостранен и почти необхватен е цялостният живот на д-р Иван Богоров. За по-лесно възприемане на неговата дейност Стоян Георгиев разделя книгата си на седем части, в които енциклопедистът изявява своите занимания, придружени с огромен талант във всяка област. А те са: „Публицистът Богров“, „Икономистът Богоров“, „Стоковедът Богоров“, „Географът Богоров“, „Медикът Богоров“, „Езиковедът Богоров“ и „Пътеписецът Богоров“.
Неимоверни са трудностите, които преживява д-р Богоров при списването на „Цариградски в-к“. При всичките му усилия да го издава, печатницата е продадена и той се сблъсква с жестоката конкуренция като дълбокомислено заключава: „Не може да се прави къща, без да имаме тесла, сиреч вестник, без да имаме пари“. А в този вестник Богоров публикува дебютни стихове на Добри Чинтулов, Петко Р. Славейков, Кръстьо Пишурка и др. Безспорен е приносът на „Цариградски вестник“, който утвърждава родната ни публицистика. Богоров включва огромен авторски актив, създаден от цялата българска интелигенция – от Найден Геров до Георги Раковски.
„Никога не бива да забравяме, че първият траен български в-к „Цариградски вестник“, както и първият роден вестник „Български орел“ са рожби на будния дух, енергия и труд на д-р Иван Богоров, с което той завинаги записва със златни букви името си в историята на националната ни журналистика“ – пише авторът.
Никак не е бил лесен животът на този буден български мъж, който издава френско-български и българо-френски речници, а също така се захваща и с издаването на български академичен речник. И трудностите идват не само от липсата на материална подкрепа, а и от това, че много известни пишещи имена дават не особено ласкави оценки за някои негови творби. Сред тях са, колкото и невероятно да звучи, Христо Ботев, Любен Каравелов и по-късно –
Боян Пенев. Всички те не одобряват неговите „чисто богоровски думи“. А кои са тези думи?
вм. фантазия – присторка
вм. телеграма – самобърза
вм. поща – сновалка
вм. бакалница – погледни – земна лавица
вм. запад – зайди слънце
вм. съдалище – правдарище
вм. кибрит – драсни -пални клечица
и т.н.
Тези думи наистина са необикновени, но носят типичен Богоровски „аромат“ и доказват неговата любов към побългаряването. В онова време, когато се кове нашият роден език, може да се прости това пристрастие на българолюбещия Богоров. А защо никой не изтъква прекрасните, навлезли в безспорна употреба думи, създадени пак от д-р Иван Богоров: предимство, вестник, часовник /вм. сахат/, дейност, деец, разноски /вм. харчове/ и десетки още други.
Разбира се, д-р Иван Богоров е имал и свои привърженици като проф. Стефан Младенов и проф. Александър Теодоров-Балан, който е бил негов ученик. А проф. Йордан Иванов, който е бил студент на Балан, е направил портрет на Иван Богоров, почти незабелязан от него. И това е единственият портрет, останал за нас. Толкова скромен и несуетен е бил този страстен родолюбец и неуморим книжовник, издател и способен лекар.
На негова страна застават поетът Иван Вазов и ученият Марин Дринов.
Ето какво казва М. Дринов: „Ние трябва да благодарим, че има един Богоров… сега сто Богоровци трябват… защото всички сега грешим и против чистотата на езика… Потокът от чужди думи залива нашия беден език повече и повече… Хиляди наши български думи подсмърчат зад вратата. И не се вижда краят на това друго варварско нашествие.“
Безспорно приносът за д-р Иван Богоров в утвърждаване на българския език е голям, но голям е и приносът на писателя Стоян Георгиев, който се е заел да издаде тази книга с обем над 300 страници. Той цитира богата библиография от 154 автори, сред които са имената на писатели, професори и академици, писали за големия възрожденец Богоров.
Стоян Георгиев много точно определя д-р Иван Богоров като енциклопедист, който се издига над невежеството на тълпата и със страстното си перо поставя този наш български радетел до нивото на световните енциклопедисти, независимо от закъснялото българско възраждане и въпреки съвременния нихилизъм.
Написаното ни кара да мислим, че и днес е нужна борба за опазване на нашия език, за да остане той чист и звучен във вековете. И ще бъде такъв, за да съществува България.
Още тогава преди 150 години се е започнало с немарата и нехайството за родния език,минава се с предупрежденията на Хайтов от преди 20 години във “Вълшебното огледало”и се стигне до днес,когато чуждиците толкова са залели езика,че даже “Под игото” трябва да се чете с речник на българския език—докато в другите държави,знаейки че има ли език има и народ,не само заменят чуждиците със свои си думи,но и търсят и налагат архаични,или излезли от употреба думи от езика си,за да го предпазят от претопяване,а оттам и до изчезване.