ЕЛКА НЯГОЛОВА Е НОСИТЕЛЯТ НА НАГРАДАТА „ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ“

 ЕЛКА НЯГОЛОВА Е НОВИЯТ НОСИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА НАГРАДА „ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ“

 

На тържествена церемония в градината на клуб „Парнас“ в столицата Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели – връчи на  Елка Няголова плакета и паричното измерение на Националната награда „Георги Джагаров“. Поетесата стана деветнадесетият носител на това престижно отличие на СБП, което се връчва без прекъсване от 2004 г. На събитието присъстваха повече от 30 съвременни писатели, както и съпругата на поета Цвета Джагарова, придружена от дъщеря си Росица Джагарова.

В словото си Боян Ангелов отбеляза, че журито е било единодушно в избора си. „Освен прекрасна поетеса и преводачка, Елка Няголова е отдадена изцяло на славянската идея. Тя прави така, че славянските езици да проговорят на езика на поезията. Тук е нейната книга „Парапет за душата“, удостоена с Годишната награда на СБП за поезия – 2021, тук виждате също две съставени и издадени от нея антологии, включващи творби на поети от целия славянски свят“.

Цвета Джагарова говори за делото и живота на своя съпруг, представяйки моменти от излязлата преди две години нейна мемоарна книга „Георги Джагаров. Поетът е НЕпоетът”. Тя изрази разочарованието си, че стиховете на Джагаров са изхвърлени от учебниците, че дори името му не се споменава никъде в учебните програми, а книгата е излязла в много малък тираж и не е достигнала до читателите дори със скромна премиера. Томът съдържа творби на Джагаров, откъси от дневниците му, писма, оценки от негови приятели, важни разкрития за съдбоносни събития, ставали през 70-те и 80-те години на XX век. Тя прочете и предсмъртното послание на Джагаров, откъс от неговото последно интервю „Творецът и властта”, взето от Люба Кулезич: „Кой да спаси България? Тя трябва сама себе си да спаси. На нас не ни е казана истината докрай. А това значи, че ние правим политика с лъжи. А с лъжа политика не се прави. Лъжата е гибелна политика. Затова се обръщам към младите момичета и момчета, към честните, смели, умни деца на България. Те трябва да излязат напред, да се обединят, да разберат съдбата ни, да рискуват, да ни посочат пътища и да ни поведат. Вярвам в оцеляването на нашия народ, въпреки всичко… Вярвам!”

В отговор Елка Няголова благодари на журито в състав – Боян Ангелов, Надя Попова и Трендафил Василев – и произнесе слово, изпълнено с цитати от поезията на Джагаров, сред които бяха емблематичните строфи от „България”:

 

Земя като една човешка длан…

Но ти за мен си цяло мироздание,

че аз те меря не на разстояние,

а с обич, от която съм пиян!

 

„Неговата поезия е в моето сърце още от ученическите години. Десетилетия тя ме държи в магията си. Особено темата за отечеството, която за него е водеща. Някога ние го гледахме с респект, от разстояние, но неговата поезия и до днес ми шепне, говори, гори в моето съзнание. Мисля, че тепърва литературоведите ще се връщат към поезията на Джагаров… Георги Джагаров беше от истинските мъже, колоси в нашата поезия. Той остави след себе си примери за мъжественост и стихове, които учеха на мъжество.“ Елка Няголова рецитира и своето стихотворение „Прокъсан тъпан”.

В тържеството със спомени и стихове за Георги Джагаров се включиха предходните лауреати на същата награда Матей Шопкин, Надя Попова, Трендафил Василев, Минчо М. Минчев. Спомени за Джагаров разказа и поетесата Надежда Захариева. Сред колегите писатели, които прегърнаха и поздравиха Елка Няголова, бяха Атанас Звездинов, Петър Анадасаров, Пенка Чернева, Петър Велчев, проф. Ивайло Христов, Катя Зографова, Исак Гозес, Виктория Катранова, Мая Панайотова, Елисавета Шапкарева, Стоянка Боянова, Даниела Добрева, Величко Хинов. Своите поздравления поднесоха също Ценко Минкин – председател на Съюза на българските композитори, и Кристина Белчева – актриса и певица.

Анжела Димчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post 145 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЛЕМИЯ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ ЕЛИН ПЕЛИН
Next post РУСКАТА ЛИТЕРАТУРА КАТО МЯРКА ЗА ДАРБАТА НА БЪЛГАРСКИЯ КРИТИК