***
Когато си отида,
по лицето на моя двор
няма да светят глухарчета
и пеперудите ще забравят
пътя към него.
Усмивките на цветята
в моя двор ще угаснат
и сведените им главици
няма да ухаят.
Когато си отида,
синьото око на двора
ще заспи замъглено
и слънцето, и небето
не ще оглеждат в него.
Когато си отида…
Рано е още да тръгвам.
***
Захвърлена като ненужна дреха
виси душата ми на стола.
Натрупала във себе си обиди
и знайни, и незнайни грехове.
Прозорците ѝ все така отворени стояха
за чужди болки, нови светове,
и често луташе се в тъмнината,
и чупеше тя нежните криле.
Да я пречистя искам днес,
с най-грубия сапун да я изстържа
и сетне като бял чаршаф момински,
невинна, нова да я понеса.
Да можех само да я изпера….
КОЛЕДА
Празнична нощ.
Свети елхата,
а покрай нея
пеят децата.
Всички лица
са ведри, засмени,
от любовта
са те озарени.
Чухте ли всички –
Иисус се роди!
С обич и вяра
той ни дари.
ЛАЗАРКИ
Пролетта е вече при върбите
и си свиваме венче от тях,
и кичим се покрай реките
с весел и безгрижен смях.
Глас на лазарка се там извива,
радостта над къщите звънти,
че дошла е пролет нова, жива,
ще се сбъднат нашите мечти.
ПРИСТЪПЯМ БАВНО
към родния праг –
никой тук не ме чака.
Отдавна замина си мама,
а после и татко след нея пое.
Не трепва пердето
и цвят не ухае – самотно
и пусто е всичко.
Най-скъпите мигове
от златното детство
заключени в мене живеят.
А родната къща
ме чака смирено
със спомени да ме прегърне.