СПОМЕН
Аз съм старият воин,
който помни
и днеска разказва
за велики дела
на велики мъже и жени.
Съхранил съм в душата си
като във майчина пазва
всички скъпи победи
и болки от чужди злини.
Помня канът юбиги Кубрат
колко дълго опази
и земя, и народ
от пълчища и съсипни.
КУБРАТ
Този път хазарската войска
страшно ни прегази.
Уж отстъпваше, а през нощта
сече на талази.
Как ще оцелее този стан –
снопите се гънат.
Синовете ми очакват бран
и на смърт ще тръгнат.
Как да ги пожертвам наведнъж
в сеч или във робство?
Оцелява истинският мъж,
ако е свободен.
По-добре да тръгнат по света,
племето повели.
Пет Българии да основат!
Туй ми е повелята!
ЖРЕЦЪТ
Аз виждам отвъд хоризонта –
ще стигне войската до Понта,
ще бяга ромейският кесар,
водите дори ще са тесни
за ужаса и за страха му.
Той няма до себе си рамо,
той няма и верни велможи –
с победата им невъзможна,
щом българин води го Тангра
и в нощи, и в утрини ранни.
Поемай, юбиги, юздите
на власт и на вяра – вземи ги
и Бог ще говори чред тебе.
Аз бях. Ти си вече поднебие.
АСПАРУХ
Конят ми изтърка сто подкови,
мина през чукари и блата.
Степен вятър гривата му рови
и го влачи дунавска вода.
Пътят бе осеян с кръв и битки,
със гробове и със рождества.
Племето ми става все по-силно
и духът му властва над света.
Тука ще е Вечната България
с бели върхове, зелена шир
и с червени цветове, завардили
границите. Благославям с мир!
ЗАВЕТ
Аз съм старият воин,
който дълго разказва
за победи
и минали горестни дни.
Знам, че всичко,
което можахме, опазихме,
че ковахме
и в тежкия миг добрини,
че ни трябва единствено
памет и разум,
за да има
Родината ни бъднини.
На 3 юли 2025 г. в Клуб „Мон Парнас“ на СБП, София – 1000, ул. „Шести септември“ №35 Поетесата Ели Видева ще представи своята нова стихосбирка „За няколко живота“.