Екатерина Глухова e родена на 10 януари 1982 г. в гр. Смолян. От две десетилетия пише поезия и проза. Първите си две стихосбирки („Затворени очи“ и „Тишина“) издава през 2009 г. След пауза от няколко години, през 2017 г., започва да пише отново и вдъхновението не я напуска и до днес. През 2018 г. издава стихосбирките „Отражение“ и „На ръба“, а година по-късно: книгите „Бели петна“ – стихове и монолози, „След дъжда“ – роман и „Онази“ – стихове, съчетани с фотографии на Веселин Боришев. През януари 2020 г. е приета за член на Дружеството на писателите – гр. Смолян. Наградена е с юбилейна грамота с плакет по случай 140-та годишнина от основаването на НЧ „Родопска искра 1880“ – Чепеларе.
САМО ТЕБЕ
Така както тебе чакам
съм чакала само
баща ми…
с часове…
с месеци…
и с години…
Приповдигнато взирайки се
в далечината…
Пълна с надежда
и хиляди малки
вълшебни мечти…
Дъждът се разбиваше
като ножове в стъклата
и замъгляваше взора ми
до безумие…
По пустите улици силуети
и сенки незнайни
пристъпваха…
Препускаха ветровете
и бури ограбваха
надеждата ми едничка…
Че ще се върнеш…
Че в мене ще стихнеш…
Така както тебе чакам…
Свенливо…
Притаила дъх
в съкровена молитва…
пълна с Божествена истина…
И с обич Безмерна…
Не чакам вече никого…
Само тебе!!!
НАЕСЕН
Бездомен вятърът се скита
в пустотата на асфалта
безпътни сенки скриват се
и нечия усмивка носи смисъла
Само песента на щурците
ми припомня че
времето не е спряло
А в сърцето ми
наесен
цъфтят безумно минзухари…
ОЛТАР
Вятърни мелници
губят посоката ми
Лутам се сред
житни поля
ослепяла съм
Слънцето води ме
с последния лъч
разпръсва всяка тъма
Хаосът е толкова красиво творящ
Силни бури палят
неудържими огньове
Едно единствено въгленче
преражда ме пречистена
от всичките болки
и все по-близо съм
до ония Твоя олтар
обсипан с вечни цветя
Коленича
И пак съм си… у дома!!!
АВГУСТ Е
Пламнали залези надвисват
над Тъмнината
изгорели проядени петната
смаляват се до няма
Прекалено горещо е
за компромиси
Скучно ми е
ще изхвърля трябва
от джоба си
Босонога и съвсем себе си
свалила всичките дрехи
Танцувам върху жаравата
изгорила ръцете ми
Въпросите ще хвърля в морето
вините ще окача по дърветата
пясъчните бури сестри са ми
Ще отвеят и най-яркия спомен
за миналото
После тръгвам нанякъде
Нямам нужда да знам
къде как кога и за колко
Щом се превърна в Безвремие
Август е
Нищо друго освен тебе
няма значение