ЕКАТЕРИНА ГЛУХОВА /БИОГРАФИЯ + СТИХОВЕ

Екатерина Глухова e родена на 10 януари 1982 г. в гр. Смолян. От две десетилетия пише поезия и проза. Първите си две стихосбирки („Затворени очи“ и „Тишина“) издава през 2009 г. След пауза от няколко години, през 2017 г., започва да пише отново и вдъхновението не я напуска и до днес. През 2018 г. издава стихосбирките „Отражение“ и „На ръба“, а година по-късно: книгите „Бели петна“ – стихове и монолози, „След дъжда“ – роман  и  „Онази“ – стихове, съчетани с фотографии на Веселин Боришев. През януари 2020 г. е приета за член на Дружеството на писателите – гр. Смолян. Наградена е с юбилейна грамота с плакет по случай 140-та годишнина от основаването на НЧ „Родопска искра 1880“ – Чепеларе.

 

 

САМО ТЕБЕ

 

Така както тебе чакам

съм чакала само

баща ми…

с часове…

с месеци…

и с години…

Приповдигнато взирайки се

в далечината…

Пълна с надежда

и хиляди малки

вълшебни мечти…

Дъждът се разбиваше

като ножове в стъклата

и замъгляваше взора ми

до безумие…

По пустите улици силуети

и сенки незнайни

пристъпваха…

Препускаха ветровете

и бури ограбваха

надеждата ми едничка…

Че ще се върнеш…

Че в мене ще стихнеш…

Така както тебе чакам…

Свенливо…

Притаила дъх

в съкровена молитва…

пълна с Божествена истина…

И с обич Безмерна…

Не чакам вече никого…

Само тебе!!!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НАЕСЕН

 

Бездомен вятърът се скита

в пустотата на асфалта

безпътни сенки скриват се

и нечия усмивка носи смисъла

Само песента на щурците

ми припомня че

времето не е спряло

А в сърцето ми

наесен

цъфтят безумно минзухари…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОЛТАР

 

Вятърни мелници

губят посоката ми

Лутам се сред

житни поля

ослепяла съм

Слънцето води ме

с последния лъч

разпръсва всяка тъма

Хаосът е толкова красиво творящ

Силни бури палят

неудържими огньове

Едно единствено въгленче

преражда ме пречистена

от всичките болки

и все по-близо съм

до ония Твоя олтар

обсипан с вечни цветя

Коленича

И пак съм си… у дома!!!

 

 

 

 

АВГУСТ Е

 

Пламнали залези надвисват

над Тъмнината

изгорели проядени петната

смаляват се до няма

Прекалено горещо е

за компромиси

Скучно ми е

ще изхвърля трябва

от джоба си

Босонога и съвсем себе си

свалила всичките дрехи

Танцувам върху жаравата

изгорила ръцете ми

Въпросите ще хвърля в морето

вините ще окача по дърветата

пясъчните бури сестри са ми

Ще отвеят и най-яркия спомен

за миналото
После тръгвам нанякъде
Нямам нужда да знам
къде как кога и за колко
Щом се превърна в Безвремие
Август е
Нищо друго освен тебе
няма значение

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post СВЕТЪТ В НОВАТА ЕПИСТОЛАРНА КНИГА НА ПЕНКА ЧЕРНЕВА
Next post РЕЦИТАЛ ПО СТИХОВЕ НА БОТЕВ