Продрум ДИМОВ
ВИСОКИТЕ ГРАДУСИ В ЕДНО ПОЕТИЧНО ИНТИМНО ЧЕТИВО
Този извод поражда стихосбирката „И птица, и клетката“ от Диана Я. Павлова от Пловдив. Книгата е дело на издателство „Български писател“ (2024). Още заглавието на изданието подсказва, че вникналият в страниците неминуемо ще стане съпричастен към изстрадани вътрешни противоречия, породени от непрестанните търсения на авторката. Тази талантлива пловдивска авторка е навлязла с достатъчно завидна интелектуална и творческа енергия в света на родната изящна словесност в края на 90-те години и е изградила подчертан свой почерк.
Намирам искрена и откровена добронамереност в разбиранията на авторката да отвори дверите на своя интимен свят. Така я виждам и в най-новата ѝ книга. Нейното съдържание е чистосърдечна изповед на човек, дръзнал да изрази нелицеприятните морални стойности на днешното време, което издига арогантно и безцеремонно нехуманна ценностна система. Съвременникът ни днес не е допускан до пределите на добродетелността и изпада в житейска безпътица, което гнети лиричната героиня и я заставя да изрече:
…стига в тая мъгла съм се лутала
като сирена на изгубени кораби
искам стих да напиша
и викът да взриви всяка микрокапчица
приземна мътилка…
(„Фини акварели“)
Силната обич не угасва, защото се подхранва от нестихваща взаимност:
…щом трепетната длан
с която като зъзнещо врабче
ме приласкаваш
вечността тече…
(„Вечността тече“)
Общувайки с любовната лирика на Диана Я. Павлова, асоциативно се пренасям в поетическите пространства на Кирил Христов, един от всепризнатите български класици. Тази изповед на поетесата ни връща и към книгата „Горчиво вино“ на Евтим Евтимов, към неговите стихове за виното, подслаждащи великото чувство любов, без което животът е немислим.
Напиращото в книгата „И птица, и клетката“ усещане за взаимност генерира топлина възраждаща и одухотворяваща, даваща криле за полет. Сърцето става пристан на радост, нежност и благородство:
…с тебе земята по-иначе диша
както пръстта възражда зрънцето в клас
а в ръцете на майстора
оживява светлината на хляба…
(„С тебе земята…“)
Липсата на препинателни знаци не намалява художествено-естетическите достойнства на творбите. Напротив, този избор задължава поетесата да използва таланта си, създавайки завършени и емоционално обагрени чрез умели метафори стихове. Тя не напуска избраните сюжетно-емоционални коловози и продължава да ни развежда из своя свят, в който „любовта е ласката на бриза/ негова виталност и доверие“. Мечтите за красиво бъдеще никога не угасват, защото са подклаждани от стремежа към изпепеляваща обич.
Страданието, съмнението и жаждата за просветление съпътстват неспокойния свят на Дияна Я. Павлова. В нейната душевност се промъкват и светлинки на ободряващи животворни мигове:
…като след любовни ласки
попивам живителната влага
и разцъфтявам в коледниче
пред вратата ти…
(„Дъждът в мен“)
Същият оптимистичен емоционален глас е завладял и други поетични творби.
Без съмнение „И птица, и клетката“ е убедителен атестат за професионалната зрелост на поетесата.
