НИКОЛАЙ ШОПОВ
Вариации на критическото мислене
Виена, 1920 година. Европа все още лекува страшните си рани от последната война. Някогашната столица на Австро-Унгарската империя се мъчи да запази някогашния си блясък и разкош. Във Виенската опера се играе „Фауст“. На едно от представленията във фоайето тъмнокоса девойка чете анотацията на операта и имената на изпълнителите. До нея се доближава смутен младеж и я заговаря: „Госпожице, мога ли да почета с Вас?“ Госпожицата е Анна Крамер, а младежът Марсел Бехар. Любовта им към музиката ги запознава, а след четири години Анна Крамер става съпруга на Марсел Бехар – студент по медицина от Пазарджик.
Известната художничка е родена в самия край на ХIХ век – 15 август 1899 година в град Хороденка, Полша. В метежната 1914 година родителите ѝ, търсейки спасение от разрушенията и погромите, се преселват във Виена. В столицата на валса Анна Крамер завършва гимназия, а през 1918 година заедно с цялото семейство се завръща в родината си. Като не вижда бъдеще там, тя поема риска сама да се върне във Виена без никакви средства. В това няма нищо чудно, ако се познава характерът ѝ– силен и твърд, целеустремен, жизнен, решителен, неотстъпчив пред случайностите на съдбата и бурите на живота. Настанява се в дом за сираци от войната и започва да работи. Дарбата ѝ да рисува не остава незабелязана и с отпуснатата малка стипендия от дома тя става студентка във Виенската академия за жени. Завършва своето образование при професор Кристиан-Лудвиг Мартин.
Първата рисунка на Анна Крамер е портрет на майка ѝ от 1918 година. Като всеки художник в началото на своя път, тя разделя вниманието си между няколко класически техники, но по-късно се ориентира към иглата и офорта. В творчеството си графичката се придържа към традициите на класическата европейска гравюра.
Анна Крамер е роден художник, тя живее с изкуството си и справедливо може да се смята за един от големите майстори на сухата игла и от творците с най-високи постижения в тази област на българската графика. Художничката работи без предварителен проект, тя рисува от натура направо върху метала с иглата. Този похват носи рискове, защото са необходими силна и точна ръка, бърз и изящен рисунък, чувство за композиция – качества, които Анна Крамер несъмнено притежава. Техниката на сухата игла ѝ позволява да постигне нежност и финес на изображението и графиките ѝ завладяват с кадифената мекота на щриха.
Дъщеря ѝ, известната наша пианистка Еми Бехар, разказва, че Анна Крамер е обичала да рисува от натура, на открито, а не в къщи. Човек често е можел да я види седнала на столчето си в някой ъгъл, с блок върху коленете да рисува ескизи от улицата. Това определя и нейния любим жанр – пейзажа и преди всичко градския пейзаж с неговите архитектурни паметници, улици и хора. Крамер обича архитектурата, която ѝ дава неизчерпаеми възможности за творческа изява. С голямо майсторство, точност, чистота и лекота, с тънката игра на сенките и светлината са създадени „Готическа църква“, „Белведере“, „Потпури от Париж“, „Шопен“ и десетки други творби, чиято овладяна динамика оставя впечатление, че са сътворени само с леко докосване и един замах на ръката. Художничката сякаш се е превъплътила в атмосферата на улицата, станала е жива част от изображението. В своите градски пейзажи Анна Крамер изследва обектите, рисува ги в тяхната съкровена същност. Със забележително чувство за мярка тя пресъздава околния живот, вдъхвайки топъл лиризъм на хора, сгради и паркове. С отиването си в Пазарджик през 1930 година Анна Крамер проявява интерес не само към градския пейзаж, но се увлича и от красотите на българската природа. В този период от творчеството ѝ Анна Крамер рисува пейзажи от острова на река Марица, пазара, джамията, работилниците на занаятчиите… Тези графики са изпълнени с меланхолия и есенна тъга. От творбите ѝ сякаш струи тиха музика – изпълнени с хармония, топлина и обич към хората, графиките от това време излъчват някаква особена интимност и доверчивост. Анна Крамер обича да рисува хората, сред които се движи. Най-сериозните постижения на художничката в областта на портрета са „Портрет на Дора Б.“, „Двама старци“, „Лекар“, „Поп Стефан“, „Андрей Николов с дъщеря си“ и други.
„Портрет на Дора Б.“ е откупен от музея в Пилзен, за което ѝ съобщава с открита картичка професор Васил Захариев. За участието ѝ в изложбата в Пилзен професор Индрих Чадик, директор на Пилзенския музей, пише: „Измежду всички графици госпожа Анна Бехерова притежава най-виртуозна техника“.
Анна Крамер е известна и с портретните си скици на български и чуждестранни музиканти. Художничката обича, познава и дълбоко чувства музиката. Като майка на музикални дъщери (известните пианистки Еми и Юлика Бехар), тя често е в досег с много музикални знаменитости, които рисува от натура. Тя създава вдъхновени портрети на Светослав Рихтер, Давид Ойстрах, Леонид Коган, Юри Буков, Роберто Бенци, Жорж Себастиян; рисува квартетите „Аврамов“ и „Бородин“, Елена Николай, Любомир Пипков и ред други музиканти. Много наши и чужди издания съпровождат музикалните си рецензии с нейните рисунки. В тях проницателните очи на художничката търсят и улавят не само приликата, но и особеностите на характера, душевността и творческото кредо на музиканта, на твореца.
Анна Крамер обича Пазарджик. Тук тя по-отблизо се запознава с живота на българския народ, на обикновените хора, на селяните, занаятчиите, продавачите от пазара, с българския пейзаж. В Пазарджик тя урежда и първата си самостоятелна изложба, за която е издаден специален каталог. Периодичната преса отделя голямо внимание на изложбата, за която са поместени няколко съобщения и отзиви. Изложбата е уредена в един от салоните на читалище „Виделина“ и е открита на 8 януари 1937 година. Вестник „Лъча“(в който публикува един от първите си разкази Антон Страшимиров) пише: „Като първа проява на общогражданския културен комитет бе изнасянето на една рядка по своите художествени достойнства графична изложба на голямата наша художничка Анна Крамер-Бехар, достойно оценена на Запад и в София“. Отзивът завършва така: „Изложбата на Крамер-Бехар е един слънчев лъч в нашия художествен живот“.
На специално събрани в читалище „Виделина“ е изнесена беседа от Елисавета Консулова-Вазова за творчеството на художничката и проблемите на графиката. Трябва да добавим, че такива самостоятелни изложби в онези години са рядкост и никак не е маловажно, че в Пазарджик се устройва една сериозна в техническо и художествено отношение изложба. В известния със своите поети, културни и политически дейци град Анна Крамер намира среда и вдъхновение да твори, тук тя създава десетки графики, участва в културния живот и редовно излага творбите си в общи художествени изложби. В Пазарджик и София тя урежда експозиции заедно с художници от Пазарджик – Г. Герасимов, М. Ненчев, В. Сотиров, Ст. Василев.
Любопитно съвпадение е, че на мястото, където някога е била къщата на Анна Крамер, сега се намира градската художествена галерия „Станислав Доспевски“, където се съхраняват нейни творби със сюжети от Пазарджик.
Анна Крамер прави втората си самостоятелна изложба през 1945 година в София, а третата е уредена от СБХ през 1972 година. През същата година художничката е наградена с орден „Кирил и Методий“ – първа степен и е удостоена със званието „Заслужил художник“.
Сътвореното от Анна Крамер е проекция не само на историята, но и на съвременността – същинската история на съвременната българска графика започва през двадесетте години на миналия век, когато са и първите творчески изяви на Анна Крамер. Тя е сред първите наши живописци, които полагат началото на новата българска графика и с творчеството си стават част от тази история – повече от сто години името на Анна Крамер е неделимо от биографията на нашата графика. С нейното развитие съвпадат и отделните художествени етапи на Анна Крамер. Творчеството на художничката не е голямо по обем, но стойността му е внушителна – то заема достойно място в историята на българската графика и е един от ориентирите в нейното сложно и многообразно развитие.
Нейното име стои в началото на българското графично изкуство. Анна Крамер е изтъкнат майстор на сухата игла. Завършила във Виена, Тази художничка е сред първите жени, които представят собствена самостоятелна изложба – пример за реална еманципация у нас, когато в Европа жените са подложени на ред социални и интелектуални ограничения и условности. С определени предпочитания към пейзажа и контрастния портрет, тя е един от признатите майстори на българската графична школа – нейни творби притежават различни галерии и частни колекции у нас и в чужбина. Безспорен е приносът на художничката в развитието на изобразителното ни изкуство – нейният специфичен почерк е носител на живописните ни традиции в съчетание с европейския модерн, чиито разцвет в началото на миналия век създаде образци на пластичното изкуство. Достиженията на Анна Крамер в трудния жанр на графиката узаконяват духовното единство, което прави от отделните индивиди общност и човечество.
***
Проектът „Вариации на критическото мислене“ се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“