ДА СИ СПОМНИМ
На днешния ден през 1933 г. е роден писателят Панчо Борисов Панчев, известен на децата като Дядо Пънч. Щеше да навърши 91 години. Отиде си от този свят на 10 октомври 2019. Негови стихотворения се срещат в помагалата по български език и литература. През 1955 г.завършва специалност Театрознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Театрознание“ при професор Гочо Гочев. Бил е главен редактор на списание „Театър“ (1966 – 1969) и на сп. „Славейче“. Автор на 50 пиеси, поставяни на различни сцени в България и в чужбина и на десетки книги и книжки за деца. Писал е и във всички други литературни жанрове. В десетки държави е поставяна неговата пиеса „Приказка за калпаците“. Международна известност имат и пиесите му: „Очи в очи“, „Вълци нема“, „Приказка за тиквата“, „Произшествие“, „Има ли смисъл да утепваме мечка?“, „Принцесата и свинарят“… Носител на редица авторитетни награди, сред които: „Гео Милев“, годишната награда на СБП, „Петя Караколева“…
Няма да забравим неговия чар и вечната му усмивка!
МОЛБА
Вчера Мимето на мама рече:
„Майче, много ми е скучно вече
цял ден вкъщи да стоя самичка.
Искам братче или пък сестричка.
Но ако е трудно туй за тебе,
котенце роди ми, вместо бебе!“
ДОБЪР ПРИМЕР
Котката на Мима всеки час се цапа,
след това обаче най-грижовно с лапа
цапаното място дълго-дълго мие,
чак докато с думи я похвалим ние…
Тези наши думи Мима щом изслуша,
както беше с дрехи, мушна се под душа.
НОВАТА КУКЛА НА МИМА
Всичките ми кукли са глезани –
никоя не иска да се храни.
Давам им най-вкусните кюфтета –
те не хапват. Пазели диета.
Онзи ден ме водиха на село.
Там, на улицата до една ограда
аз видях магаренце. И смело
сандвича си целия му дадох.
А то вместо да реве и рита,
само си показа апетита…
Това каза Мима
и реши накрая:
вместо с кукли, с Марко
вече ще играя!
КАК Е ПО-ДОБРЕ?
Мимето – нека е здраво и живо! –
цял ден си пее, но пее фалшиво.
А пък на кака дойде ѝ до гуша
цял ден фалшивите песни да слуша.
И най-накрая тя, смелост събрала,
каза ѝ: „Мименце, стига си пяла“!
Мимето спря песента си, обаче
все тъй фалшиво започна да плаче.
Кака въздъхна:
„Ох, май по-добре е
не да реве,
ами пак да си пее“!
