В истинско светско събитие за столичните интелектуалци се превърна премиерата на романа „Дъщерята на реките” (ИК „Синева”, 2015) от Илко Минев, която привлече над 200 представители на научните и творчески среди в култовия клуб „Яйцето” (СУ) вечерта на 30 октомври 2015 г. Тъй като Илко Минев е бразилец от български и еврейски произход, в залата се чуваше португалски, иврит, английски, испански, руски и …български език. Този нов роман вече няколко месеца е хит в Бразилия, преведен е и на английски език.
Ако нашите читатели са позабравили аромата на приключенското четиво, то сега е времето да се завърнат в типа „робинзонада”: очакват ги приключения, перипетии на златотърсачи в Амазония, еротика, трагични изпитания за героите, сблъсък на религии и култури, невероятна по формите и стихиите си природа. Деян Енев, автор на предговора, представи книгата и автора: „Дъщерята на реките” е трябвало да измине огромно разстояние – и чисто географски, и езиково, за да ни събере сега тук. Илко Минев създава книгите си на португалски, но за тези, които не знаят, той е полиглот – владее български, иврит, португалски, немски, английски, испански, холандски, руски и френски. Тази книга разширява съвременната писателска карта на България, включвайки и далечна Бразилия.”
Райна Йотова (автор и водещ на „В часа на синята мъгла”, Дарик радио) даде тон за откровен разговор с думите: „В нашата духовна река, която е доста замърсена, тази книга е като една чиста вода, която се прелива в реката на културата ни, за да стане промяна дори на морското дъно, пък и в подземните пластове на нашата култура. Имаме нужда от такива води!”
Подробен критически анализ на двата излезли досега романа на Илко Минев направи Анжела Димчева. В продължилия повече от час разговор се включиха Никола Инджов, Соломон Паси, Румен Стоянов и проф. Анастас Герджиков, който връчи Благодарствена грамота по повод щедрото дарение, което Илко Минев направи преди няколко дни на Софийския университет. Авторът призна: „Идвам почти всяка години в България и винаги щом зърна Витоша още от самолета, сърцето ми трепва. Това завръщане става още по-вълнуващо, откакто замених напрегнатия живот на бизнесмен с далеч по-приятното занимание да пиша проза.”
За да видят на живо автора и да вземат автограф бяха дошли: Антон Дончев, Анжел Вагенщайн, Соломон Паси, Валентин Караманчев, Никола Инджов, Вели Чаушев, Милена Караангова, Бойка Асиова, Елена Алекова, Румен Стоянов, Александър Гочев, Юлия Пискулийска, доц. Евгения Бенова, доц. Тодор Попнеделев, проф. Тотко Стоянов и много други преподаватели, журналисти, преводачи, дипломати.
Анжела Димчева