Доволен е, ала не е щастлив –
с паница леща, хляб и пресен лук.
Предаде Господ, който полужив,
разпънат страда недалеч оттук.
Две шепи сребърници преброил,
подрежда ги, разпръсква ги и пак
събира прокълнатите пари,
за да ги свре в невидимия мрак.
Щом Гетсимания навън заспи,
ще тръгне Юда сам, недраг-немил
и устните си той ще прилепи
в дървото, от което сок е пил.
Но този сок е вече кървав сок,
разлива се по прашната земя,
достига и до хълма сивоок,
Спасителят където онемя…
От сянката на едрото дърво
се спуска едноокото въже,
а в мрака огненото зарево
пробужда умъртвените мъже.
Боян АНГЕЛОВ
