Член-кор. проф. д.н. Иван ГРАНИТСКИ
БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
АКАДЕМИЧЕН СЕМИНАР
„Актуални проблеми на науката“
Зала „Проф. Марин Дринов“
Заседание № 2, 2023 г.
Тема: „Духовните послания на Апостола на свободата Васил Левски“
(186 години от рождението му)
Лектор: Член-кор. проф. д.н. Иван Гранитски
Дата: 16 февруари 2023 г., 17.00 ч.
РЕЗЮМЕ НА ЛЕКЦИЯТА
Повече от век биографите на Васил Левски и изследователите на неговото писмено наследство (Джобното тефтерче, 1871 – 1872, както и неговите писма до поборниците и комитетските дейци) се опитват да разгадаят отделни ключови думи от неговите духовни послания и най-вече драматичната тайна на страшните четири въпросителни след вопъла „Народе????“. Дали това е скръбен възглас на отчаяние и разочарование, или е философско-съзерцателен, отправен към дълбините на свръх-Аза?
В лекцията се прави опит да се проследят многопосочните измерения на характера, манталитета, темперамента, социално-политическите възгледи и цялостната духовна нагласа на Апостола. На базата на редица негови писма (особено тези до Данаил Попов, Панайот Хитов, Филип Тотю, Любен Каравелов и до отделни революционни комитети) се проследява удивителната закономерност и последователност в употребата на фрази-емблеми или близки словосъчетания, зад които са кодирани основните принципи на национално-революционната философия на Васил Левски, ясната и стройна система от неговите политически възгледи за бъдещото устройство на освободеното Отечество, както и своеобразния му суров нравствен катехизис.
Специално внимание в лекцията се обръща на възгледите на Апостола за духа на времето и висшата справедливост на историята. Васил Левски знае не толкова с разума, колкото със сърцето си, че в „Оня ден“ всекиму ще бъде отдадено своето. Зад израза „Оня ден“ разбира, естествено, деня на освободителното въстание, но винаги го натоварва и с невидим подтекст – Оня ден, Съдния ден, Последния ден, Деня на безстрашието и саможертвата в името на Отечеството…
Колкото повече препрочитаме писмата на Левски и джобното му тефтерче, толкова повече се убеждаваме в невероятната актуалност на неговите духовни послания, които, уви, днешните български пишманполитици не могат и не желаят да разберат. Левски в най-голяма степен, но и неговите съратници, осъзнават, че са необходими години наред търпелива работа, за да изтръгнат робското от себе си. Надмогването, преодоляването на робската психика изисква всекидневни усилия. Нека си припомним тук колко години и жертви са били необходими на дейците на редица европейски национални революции, за да постигнат своите цели. Левски и апостолите със своята саможертва са изиграли ролята на онези благотворни духовни семена от притчата на Иисус, попаднали на подходящата почва. От тях пониква и израства гората на бъдещата българска Свобода.
Кратка биографични данни за лектора
Иван Гранитски е роден на 24.12.1953 г. в София. Завършва журналистика в Софийски университет „Свети Климент Охридски“ (1979). Редактор и зам. главен редактор на вестник „Пулс” (1979 – 1985), зам. главен редактор на вестник „Литературен фронт” (1985 – 1991), главен редактор на списание „Черно и бяло” (1991 – 1992), директор на ИК „Христо Ботев” (1992 – 1995), Генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ) – (1995 – 1996).
Иван Гранитски е създател на издателство „Захарий Стоянов” (1997), главен редактор на списание „Везни”, което излиза от 1996 г., директор на издателство „Гео Милев“ и председател на Международна фондация „Гео Милев“.
Автор е на над 45 книги – поезия, литературознание, литературна критика, изкуствознание и публицистика, детска литература, между които: „Поезия и поетическо самосъзнание” (1982), „Марксовата полемика” (1984), „Време и художествени идеи” (1987), „Подземията на съня” (1998), „Кораб от светлина” (1999), „Горящият храст” (2001), „Храм” (2001), „Преди да дойде Здрача” (на български и на английски език, 2002), „Архипелагът на думите” (2002), „Лятото на чакалите” (2003), „Атлантида” (2003), „Литература и национална съдба” (2004), „Луди водят слепи” (2004), „Пазар на роби с бюста на Волтер” (2004), „Партийните Тартюфи“ (2004), „Гьонсуратлъците на прехода“ (2008), „Критически етюди“ (2008), „Ловци на метафори“ (2008), „Противоречивият човек“ (2009), „Великата национална душа“ (2009), „Архипелаг“ (2009), „Бездна” (2009), „Митове и тупурдии“ (2010), „Слепци с очи“ (2010), „Политически комедианти“ (2010), „Щерна” (2011), „Начала“ (2012), „Тринакия“ (2013), „Гео Милев и трагиката на националната съдба“ (2014), „Устие“ (2015), „Образ и метафора“ (2016), „Знаци на прехода“ (2016), „Гласът на тишината“ (2016), „Стрелата на времето“ (2017), „Зазоряване“ (2018), „Атлантида“ (2018), „Крипта“ (2019), „Залмоксис“ (2019), „Омайниче и бръмбазъче“ (2020), „Баща на вечността“ (2020), „Тракийският конник“ (2021), „Идеи, образи и символи“ (2021), „Гибелта на Троя“ (2021), „Пътят на душите“ (2021), „Пет поеми“ (2021), „Приказки за страната Бухтарландия“ (2021), „Времето на светлината и властта на мрака“ (2021)“, „Акварел“ (2022), „Пастел“ (2022) и др..
За Иван Гранитски са писали български авторитети като: акад. Антон Дончев, проф. Исак Паси, акад. Николай Хайтов, Любомир Левчев, Евтим Евтимов, Дамян Дамянов, проф. Иван Маразов, Стефан Продев, проф. Борислав Стоев, Леон Даниел, Дончо Цончев, Петър Анастасов, проф. Чавдар Добрев, Панко Анчев, Атанас Наковски, Георги Цанков, Боян Ангелов, Деньо Денев, Таньо Клисуров, Петър Велчев, Димитър Танев, Лиляна Стефанова и др.
Доктор е на философските науки. Член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН), professor honoris causa 2022.
Известният български творец има издадени стихосбирки в Република Сърбия и Република Македония, както и преведени творби на руски, чешки, полски, сръбски, английски и немски езици.
Иван Гранитски е носител на следните награди:
- Награда на Съюза на българските писатели СБП;
- Национална награда „Гео Милев“
- Национална литературна награда „Иван Нивянин“
- Национална награда за цялостен принос „Христо Г. Данов“
- Национална награда „Иван Вазов“,
- Национална литературна награда „Тодор Влайков“
- Почетен знак „Стефан Стамболов“ за лидерски принос в духовността и др.
- Национална литературна награда „Нешо Бончев“
- Национална награда за политическа журналистика и публицистика „Георги Кирков – Майстора“
- Национална литературна награда „Пеньо Пенев“
- Национална литературна награда „Николай Хайтов“
Член е на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, на Управителния съвет на Агенция „София-прес“, на много организации, участник в дарителски акции, водещ на културно-публицистични предавания в редица медии.
