Духовната независимост, която е в основата на държавната, политическата, не се различава от необходимостта да бъдеш
в синхрон със законите на Целостта
Тя е задвижвана от сърдечното Единение с Божествената същност в нас
В Деня на Независимостта на България /22 септември/ обикновено се замисляме и правим разлика между националната и духовната ни независимост. Но дали 108 години след обявяването на Независимостта на страната държавата ни упражнява самостоятелно, суверенно цялата си власт? И що за “власт” е това? И дали в този процес има отношение духовното състояние на българския народ? И дали българската държава, нейните управленци, имат някаква роля за това до колко независими можем да бъдем? И доколко това изобщо може да бъде възможно?
Тук на помощ ни идват отговорите на духовната наука, според която в духовното развитие на човека има 3 етапа. Независимост от всичко, което е едно доста егоистично състояние. Но то не е възможно, защото всеки е част от обширното цяло, от Космоса. Зависиш от слънцето, от въздуха, кислорода, дърветата, храната, водата… А усилието да бъдеш независим, винаги претърпява неуспех, провал. И точно когато най-много се стараеш да си независим, отиваш в другата крайност, в другия полюс – зависимостта, защото не знаеш как да бъдеш по средата, да създадеш баланс, хармония между различните полюси. И двете състояния на независимост и зависимост са относителни, както и доста фалшиви. Само третото състояние – взаимозависимостта – е естествено, закономерно. То е в чувството, че зависиш от цялото и то също зависи от теб.
В живота движението винаги е в двете посоки. Всяко нещо зависи от всичко останало. Дърветата и цветята зависят от слънцето, но и то зависи от тях. Розата прави щастлив човека, но и тя е щастлива от неговата любов. Тази цялостна взаимозависимост е наричана Бог, а в даоизма е известна като дхарма.
Ние живеем в една холографска Вселена, водим едно холографско съществуване. Можем да бъдем и в Цялото, и в конкретното. И тази сложна реалност не е независеща от нас, от това, което правим, нито пък ние сме независими от нея. Затова нашата духовна независимост /на Душата/ – главният атрибут на нашия Аз, може да се осъществи само чрез еволюционния натиск и повишаване на вибрационната честота, като се слее с нашата Божествена основа. И тя е възможна само в Единение с нея и то на базата на сърдечните импулси. Тогава тя не се различава от необходимостта да бъдеш в синхрон със законите на Целостта. Затова духовната независимост се основава на Единението с Божествената същност в нас, задвижвано от сърдечните импулси и тласъци.
Лияна Фероли