Юлий ЙОРДАНОВ

 

ГОРЕЩИ ДУМИ ЗА ЕВТИМ ЕВТИМОВ

И НЕГОВАТА ПОСЛЕДНА МУЗА

 

Преди 90 години е роден поетът Евтим Евтимов.

Годишнината от тази дата ме провокира да се разровя в спомените си и кажа нещо за моите впечатления от срещите ми с лиричния дует поети Евтим Евтимов – Романьола Мирославова.

Повече от четвърт век се познаваме с Евтим Евтимов. На една от срещите ни в народното читалище „Никола Вапцаров 1922” в София той сподели с мен, че ме познавал най-напред задочно – по разказаното за мен от поета Стефан Поптонев, който е зет на село Медковец и при една моя командировка в селото се запознах с него и завързахме добро приятелство. Вероятно бай Стефан е дал на Евтимов моята книга „Дарове на дарбата” и след като я е прочел, авторът на „Горчиво вино” започва на публикува във вестник „Новият Пулс” откъси от нея. Останах изненадан, когато моя позната поетеса ме попита дали не съм съдружник в издаването на този вестник. А на въпроса ми „Какво я кара да мисли така?” ми отговори, че през брой-два има мой материал във вестника, а напоследък – и отправка за него на първа страница с моя портрет. Не знаех нищо по въпроса, защото „Новият Пулс” нито се продава, нито се получава в Монтана, пък да не говоря за Лом..

На една от срещите по отчитане резултатите от националния литературен конкурс „Пролет моя”, чието жури бе дълги години в състав Евтим Евтимов, Романьола Мирославова и Благовеста Касабова, бай Евтим ме дръпна настрана и поиска да се запознаем и на живо. Стана чудесен разговор. Помня, че тогава му казах: „Думата „благодаря” е тясна, за да изразя моята признателност към тебе и Романьола с публикуваните откъси от книгата.” А той ми рече: „Нищо особено не съм направил! Просто насърчих един млад владелец на перото!” И оттогава тръгна нашата дружба, за която свидетелстват и снимките.

За отбелязване е, че литературното студио при народното читалище „Разум 1883” в Монтана, чийто художествен ръководител бях до 2011 година и на литературния клуб „Кръстьо Пишурка” при народното читалище „Постоянство 1856” в Лом, чийто художествен ръководител съм от няколко десетилетия и днес най-редовно участваха в това поетично състезание и заедно с творци от двете формации бяхме „постоянно присъствие” в срещите за отчитане резултатите, и с поети от цяла България четяхме стихове. Нерядко монтански и ломски поети печелеха и награди.

Жалко, че три или четири години по-късно Евтим Евтимов си отиде от този свят. Но-о-о-о само телом, защото духом пак си общуваме… Той бе един от хората, насърчили ме да кандидатствам и бъда приет за член на Съюза на българските писатели.

А ето какво написах през 2016 година на моята страница във Фейсбук за Романьола – една чаровна дъщеря на Българския Северозапад: Разделихме се и с Романьола Мирославова. На връх Еньов ден от редиците на творците си тръгна поетесата Романьола Мирославова – заместник-главен редактор на вестник „Новият Пулс”. Двамата с големия български поет Евтим Евтимов бяха чудесен тандем не само в живота, но и в издаването на вестника, като младежко издание на Съюза на българските писатели. Образно казано, това е последната муза на бай Евтим.

Познавам тази авторка от нейните стихосбирки и разказите, чиито адресат са децата и възрастните, от пиесите и създадените от нея песни. И най-вече от нейното прецизно око да оценява истинското творчество на по-младите от нея. Това най-ярко си проличаваше в журирането на националния конкурс „Пролет моя”, където пишещите лирика в ръководените от мен някогашно литературно студио при народното читалище „Разум 1883” в Монтана и сегашния литературен клуб „Кръстьо Пишурка” при народното читалище „Постоянство 1856” в Лом участваха не само от „олимпийски” мотиви, но и печелеха награди. Не ще забравя и приноса на Романьола в духовното развитие на София. Нейно дело са организираните от нея културни дейности в литературните салони и свързаните с тях национални конкурси за поезия „Витошко лале” към читалище „Братя Миладинови” в кв. Княжево и „Пролет моя” към читалище „Никола Й. Вапцаров”. Тя бе и художествен ръководител на международен конкурс за поезия.

Моята землячка Романьола Мирославова – родена преди 70 години във Враца – няколко пъти беседваше с монтанските и ломските поети. Заедно с бай Евтим ни даваха ценни съвети за мястото ни в полето на лириката. А в библиотеката ми на видно място са нейните стихосбирки и сборникът с разкази, които ми подари преди години.
Тъжно е да се разделяш с приятел. Но тъгата е още по-голяма, когато този приятел е стойностен човек и творец. Но… съдба! Тя си знае какво прави, защото отне от нас Романьола почти две седмици, след като изтръгна и бай Евтим.

Ее-е-е-х, сигурно горе във висинето те пак са заедно и творят своята небесна лирика. Давам си обет, че няма да ги забравя!

Вечно да им е Царството Небесно!