„ДОМ ВИТГЕНЩАЙН” – ХРАМ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Най-представителният център за изява на родните творци в Европа безспорно е Българският културен институт „Дом Витгенщайн”, разположен в сърцето на Виена. През 1975 г. българската държава закупува архитектурния образец от началото на 20 век, изграден по идея на самия философ Лудвиг Витгенщайн, въплътил вижданията си чрез стил минимализъм и философия на геометрията в една сграда с изчистени линии.

Всяка седмица в просторните зали на тази територия на българския дух се провеждат различни по формат, видове изкуства и жанрове събития. Освен изложби, множество камерни концерти, семинари и арт обучителни програми за деца, тук редовно представят свои книги изявени български писатели. За да се запознаят със съвременното литературно творчество, на четенията присъстват ученици от Българското училище – Виена, членове на Културно-просветното дружество „Св. св. Кирил и Методий”, както и десетки наши сънародници – не само от Виена, но и от други градове на Австрия.

На 9 април публиката изпълни залата, за да се докосне до уникални издания. Съюзът на българските писатели (в лицето на Боян Ангелов, Павлина Павлова и Анжела Димчева) представи две антологии: „Пеещо дърво” (поезия) и „Иде ли?” (проза). Книгите онагледяват най-доброто от българската литература и бяха издадени от „Български писател” през ноември 2018 г. по повод 105-годишнината на организацията. Съдържанието е богато: 515 поети (в единия том) и 220 белетристи (в другия) – от Христо Ботев и Иван Вазов до съвременни автори. Тази панорама издига до особена ценност двата тома по отношение на опознаването на дълголетните процеси в литературата ни и ги прави подходящи за ученици, студенти, преподаватели, както и за всички родолюбиви българи по света.

Вечерта беше открита от доц. д-р Румяна Конева – директор на БКИ „Дом Витгенщайн”, която приветства гостите и акцентира на важността от подобен тип книги, припомняйки историята на писателския съюз, основан на 8 септември 1913 г., след края на двете Балкански войни: „Ще цитирам какви задачи са си поставили някога основателите: „Сдружението трябва да работи за материалното осигуряване на писателите, да обсъжда трудовете им, преди те да бъдат отпечатани, да изнася сказки и организира литературни четения. Сега, 105 години след тези завети, техните следовници спазват устава и идват дори тук, във Виена. Безспорно ще разгърнем една библия на нашата литература в две части. Особено в навечерието на Великден всеки се усамотява за среща със себе си, но когато художественото слово се съчетае с нашите усещания, се получава хармоничното въздигане на духа”.

Събитието се водеше от председателя на СБП Боян Ангелов, който говори за новата роля на кирилицата в съвременна Европа, обясни идеята и принципите на съставителство на антологиите, очерта просветителската мисия на издателство „Български писател”: „От няколко години ние сме подписали меморандум за сътрудничество с Министерство на културата, което подпомогна финансово отпечатването на това издание. Нашият редакционен съвет от 12 известни писатели работи внимателно, за да състави сборници от знакови имена за българската литература. Нека никога не забравяме, че Кирил и Методий са покровителите на Европа и ние трябва винаги да носим кирилицата в сърцата си, където и да се намираме”.

За своята работа по съставителството на тома с прозата говори Анжела Димчева: „Книгата днес е нещо много повече от писмен знак или от познание за света. Тя е социалното поле на индиректното общуване, където въображението е главен герой в комуникацията автор – читател. В многоликия калейдоскоп на „Иде ли?” редакционният екип не е прегнебрегнал нито едно значимо име. Литературата не е състезание на писта, тя умее да слива различни хоризонти”.

Така от Вазов през класици като Тодор Влайков, Михаил Арнаудов, Георги Стаматов, Александър Балабанов, Йордан Йовков, Елин Пелин, Чудомир, Ангел Каралийчев, Емилиан Станев, Димитър Димов, Николай Райнов, Чавдар Мутафов, Фани Попова-Мутафова, Яна Язова, томът „Иде ли?” проследява пътя на белетристиката ни до живите класици Анжел Вагенщайн и Антон Дончев. Включени са популярни автори от средното поколение и млади белетристи.

Като член на Управителния съвет на СБП Павлина Павлова акцентира на необходимостта обществото да погледне с респект към културната политика на издателство „Български писател”, което работи за бъдещето на нацията ни.

В поетичния рецитал звучаха творби от „Пеещо дърво”: Христо Фотев („Бях на самия връх на свойта младост”), Атанас Далчев („Към родината”), Давид Овадия („Аз вярвам в мълчаливата любов”), Станка Пенчева („Магия”), Евтим Евтимов („Паисий обикаля още”). Стиховете прочетоха Павлина Павлова, Боян Ангелов, Катя Кремзер, Анжела Димчева и младата поетеса и певица, живееща във Виена, Христина Лазарова. Публиката аплодира и техни нови стихове, с които завърши вечерта.

 

На снимките:

  1. Пред БКИ „Дом Витгенщайн”: Анжела Димчева, доц. д-р Румяна Конева, Боян Ангелов и Павлина Павлова
  2. Боян Ангелов – председател на СБП, говори за изданията на „Български писател”
  3. Павлина Павлова и Анжела Димчева
  4. Катя Кремзер чете свои стихове

 

1_ 2_ (1) 3_ 4_

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post Вестник „Словото днес“, бр. 14, 2019
Next post ПОКАНА