Продрум ДИМОВ

Това ни предлага в новата си книга „4 месеца и 22 часа“ Таня Глухчева, която Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ предложи в края на 2023 г. на читателската общност. Тази млада, но талантлива и високо ерудирана авторка се появи в родното литературно пространство едва през последните 3-4 години, но силно впечатли читателските литературни среди с изненадващото си творческо дарование, активната си гражданска позиция и респектираща актуалност на творбите си.

Завършила испанска филология, израсла с езика на Шекспир по време на престоя си в Канада, по-късно овладяла и португалски, тя посвещава повече от десет години на учителската професия. Неочаквано обаче се оказва в обятията на журналистиката, където амбициозно навлиза и в сферата на писателското поприще. И плод на нейния творчески потенциал са и първите ѝ самостоятелни книги – за Южна Америка (2020), „Професора“ (2022) и най-новото ѝ заглавие, посветено на пребиваването ѝ като журналистка в Китай през миналата година.

Общувайки с това интересно произведение, бях силно впечатлен от въвеждането на главното действащо лици – журналистката Валентина, зад чийто образ авторката разкрива като поведение себе си и своята човешка, творческа и философска същност. Това се усеща твърде осезаемо още от първите страници на първата част. Главната героиня не може да повярва, че е тръгнала на път за Китай – тази огромна и многолюдна страна. Толкова много е чела и слушала за нейната вековна история, за борбите на народа ѝ за свобода, независимост и справедливост, особено за грандиозния ѝ икономически ръст през последните десетилетия. Такива мисли вълнуват Валентина, когато се реди на опашка на най-голямото европейско летище във Франкфурт, за да я погълнат необятните небеса и голямата металическа птица да ѝ предложи невероятно и толкова полезно пребиваване в голямата източна държава.

Още с пристигането ѝ е посрещната любезно от организаторката Чен Танг, която я настанява в Дипломатическия комплекс. Там са отседнали и други журналисти от Азия, Африка, Централна и Източна Европа и Карибите.

Така се слага началото на четиримесечната програма за професионално обогатяване на 60 колеги на Валентина и тяхното запознаване с историята, културата и социално-икономическия живот на тази голяма азиатска страна, станала една от  водещите сили в съвременния свят.

След Чен Танг и нейното топло посрещане идва запознанството ѝ с Анабел, Меги и други сърдечни колеги, които помагат на Валентина по-бързо да се адаптира към новата обстановка. Междувременно новопристигналите журналисти са разпределени в няколко групи: азиатска, африканска, европейска и карибска. Това обаче не им е пречело взаимно да се сприятеляват според характерите и интересите им.

На Валентина прави впечатление, че много млади момичета идват да учат висше образование в столицата. Също така жените там се ползват с  уважение и чрез неписана привилегия са поставяни на подходящ пиедестал в обществената йерархия.

Българската журналистка се откроява там сред колегите си не само не само с невероятната си красота и обаяние, но и с високата си обща култура, завидна ерудиция. Да не говорим за нравствената й извисеност и превъзходния й английски, с който е добре приета като любим събеседник навсякъде.

В интересното си повествование Таня Глухчева ни поднася немаловажна информация за съвременния китайски бит и култура. Твърде любопитен е и броят на етническите групи в тази страна – повече от 36. И всяка от тях общува на свой роден език, но в същото време не се пренебрегва и владеенето на общоприетия национален език. Определено изненадващ е обаче внушителният брой на буквените знаци –повече от 90 000, но в официалния печат се ползват едва 581 от тях. Иначе броят на йероглифите е наистина стряскащ. Авторката ни въвежда нерядко и в атмосферата на китайската кухня, която съществено като съдържание се различава от европейската.

Намирам обаче за особено полезни страниците, посветени на лекциите, касаещи основните проблеми на съвременното социално-икономическо развитие на страната. За разлика от мнозина свои колеги, Валентина си води най-старателно записки и разсъждава задълбочено върху съдържанието на изнасяната материя. Аудиторията е погълната от грижливото, но ненатрапливо изясняване на поетия от държавата твърде плодоносен курс на изграждане на ново и по-справедливо общество в социален аспект. На преден план е изведено мащабното развитие на икономиката, внедряването на съвършените технологии, грижите за хората, целенасочената и безотказна борба с бедността…

Пътувайки из това произведение, не може да не усетим неудържимата любознателност на авторката, която чрез поведението на Валентина ненаситно се стреми заедно да се докосне до всички примамливи забележителности на голямата азиатска страна.

Пред очите на читателя оживяват посещения на уникалната Велика китайска стена и наброяващия повече от 25 милиона жители град Шанхай. Героинята има невероятната възможност да се срещне и общува с бившата президентка на Бразилия Дилма Русеф, чийто баща е от Габрово. На вниманието на гостите се предлагат срещи, посещения на училища, музеи, концерти, будистки храмове… Навсякъде са обсипвани с топло гостоприемство, с подаръци и сувенири.

Българската журналистка, която е твърд и непоколебим привърженик на левите политически идеи, има прекрасната възможност да свери своя мирогледен часовник и искрено се радва на епохалните постижения на тази страна. Израз на тези свои впечатления дава по време на срещи, разговори с колегите си, някои от които обслужват идеологии, удобни на режимите в родните им страни. В същото време се гордее, че е дъщеря на Отечеството на Ботев и Левски, Смирненски и Вапцаров. Инак как да си обясним възторженото ѝ отношение и невероятното ѝ удовлетворение от нейниата среща със студенти-българисти в университет за чужди езици в Пекин.

Таня Глухчева безспорно е с повдигнато самочувствие от докосването си до многолицевия живот на тази гигантска държава, но не спестява неприятната си изненада, когато открива присъствието там и на три забранени града, в които се влиза само с предварителна заявка и чрез носене на задграничен паспорт. Това, разбира се, не може да погълне всеобщото съдбовно благополучие на страната, която преодолява по категоричен начин и преодолява енергично проблеми от различно естество.

Опитвайки се да анализирам това ново произведение на Таня Глухчева, населено с толкова много случки, събития и преживявания, намирам за доста труднообхватен техния обем, а още повече не е по възможностите на тези скромни редове да бъде обхванато по-детайлно цялостното съдържание. Изданието обаче ни помага да се докоснем до голяма степен до днешното динамично развитие на тази толкова модерно и интензивно извисяваща се държава. В това се състои и едно от безспорните достойнства на творбата.

В художествено-естетически план авторката е успяла да влее много живот в съдържанието при изграждането на образната система на заглавието. За това ѝ помагат нейните чувствителни сетива, невероятната наблюдателност и завидното ѝ умение да прониква в дълбините на човешката душевност. В тази насока висока оценка заслужава изключително професионалното вмъкване на диалогичната реч, съчетана със сполучливата авторска характеристика при представянето на репликите, постъпките и цялостното поведение на героите. При тази своеобразна портретизация авторката се изявява като зрял разказвач, откроявайки красивото, но не спестява и нравственото нездравите постъпки на колегите си.

Новата книга на Таня Глухчева обогатява в значителна степен нашите представи за съвременното развитие на Китай и е убедително свидетелство за възходящото творческо израстване на авторката, която уверено си завоюва престижни позиции сред младите приносни белетристи.