Добрин Добрев-Финиотис е роден на 26 ноември 1972 г. в град Добрич. Ученик на добруджанската легенда Верка Сидерова, която първа открива таланта му. Най-напред пее в студията на Добруджанския ансамбъл за народни песни и танци (Добрич). От 1986 г. живее в София. Завършва училище по изкуствата в град София, след което учи в УниБИТ – София, специалност „Информационни фондове на културно-историческото наследство“. Носител на наградата „Владимир Башев“ на вестник „Пулс“ (1988), сътрудничи на вестник „Средношколско знаме“ (по препоръка на поетесата Лиляна Стефанова), на вестник „Пулс“, на вестник „Добруджанска трибуна“ и други издания. Певец на Добруджа. Издирва и записва над 100 песни от Добруджа във фонда на БНР и БНТ. Песните му са издадени на компактдискове, а някои от тях са притежание на Радио Бейрут, Московското държавно радио, Националното радио на Кипър. Водещ на различни фолклорни радиопредавания през годините в радио „Веселина“, радио „Експрес“, Радио 99 – София, радио „Пазарджик“. Прави авторски предавания и по БНТ. Работил е в Народния театър „Иван Вазов“, Театър „Искри и Сезони“ (София), НАТФИЗ, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Солист на Държавен ансамбъл „Пазарджик“. Пише стихове от дете. През 2016 г. издава първата си стихосбирка „В Родината ми топли пепелта“, а през 2019 г. – книгата „Разпалени въглени“ – спомени, разкази, публицистика. От години живее в Кипър. Директор е на Центъра за Българска култура в Лимасол. Преводач от гръцки език. Носител на наградата „Сребърна лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци в България (2023).
РОДЕН КРАЙ
Роден край, аз пак сънувам
златен сноп под синьото небе,
из тебе тичам и лудувам,
превърнал се отново във дете.
Роден край – четирилистна детелина,
над простора грее слънчевата вис,
гали нежно селските градини,
иде есен, капе лист по лист.
Роден край – ти, лебедова песен
с коса от сребърен овес,
звъннала със глас небесен,
отлетяла без следа и вест.
Не бледнеят топлите ми думи
към теб, към мъченишкия ти лик,
крача по широките ти друми
към подвига ти тъй велик.
Споменът – и той ме гали
като роса от твоите поля,
иде като кървав залез
да те стопли, майчице земя.
2016, Кипър
РОДИНА
Ти изпълваш ме с обич, Родино,
твойте гори, планини, езера,
и поглеждам към небето ти, синьото,
към безбройните птичи ята.
Ти погалваш ме мене, Родино,
с твойта нежна и силна ръка
и усещам как вечер в камината
блика радост, живот, топлина.
Балканът диша горещо,
Рила и Пирин изправят снага,
пече се хлябът ни в пещите,
по къра почиват морни стада.
Българийо, моя Родино,
слънчева моя земя,
пет века била си робиня,
с безсмъртни, безброй имена.
Ти помниш бесилки огромни,
на твойте герои скръбта,
за да си днеска свободна,
те избраха смело смъртта.
Помня аз тяхната слава,
героизма им, онзи подвиг велик
и ги във песен възпявам,
като молитва, като стон, като вик.
2009, София
ПЕСЕН ЗА БЪЛГАРИЯ
И път да няма, ще се върна,
Родино, мъко моя ти,
трибагреника твоя да прегърна,
Родино, обич и мечти.
Душата си със вятъра ще слея,
на крилете на орел ще полетя,
най-хубавата песен ще запея,
моя свидна българска земя.
Съзлите ми са твоите порои,
устата ми все теб мълвят,
а устните на нашите герои,
тихо във съня ми все шептят.
Горда като планината,
мила като мамината длан,
Българийо, изпълваш ми душата,
на никого, за нищо аз не ще те дам.
2013, Кипър
БЪЛГАРИЯ
Като жена в съня ми се явяваш,
нашепваш ми за древните земи,
в които толкоз кръв се е проляла
от безстрашните ни прадеди.
В просъница я виждам нея
с коси от добруджански класове,
България снагата си белее
и нежно гали Тракия с ръце.
Песен иде за Родопа,
красива като момино лице,
и дочувам конски тропот,
препускат уморените коне.
Познах я и за името ѝ не попитах,
вечно е във моята душа.
България е! Силно я обичам!
Земен рай за мен е на света.
2016 , Лимасол (Кипър)
ПОСВЕЩЕНИЕ
На Даниел Спасов
Приятелю, сега е сложно време
и двамата сме други може би
но случва се, че, сили за да вземе,
сърцето ми понякога скърби
Нощ на вън е… Но не щеш ли двамата
да тръгнем на Костичовци към равните поля,
може би в кошарата ни чака мека слама
в кладенците – ледена вода.
В огнището, от дядо изкопано,
вместо пън ще сложим да гори
детството ни свидно преживяно –
ще пеем, ще ни топли до зори.
Едно след друго – цяло поколение
ще идат спомените в този час
и аз, и ти с клепачи насълзени
ще пеем със притихнал глас.
Ще минем край дърветата корави,
ще погалим всички с мека длан,
дето сме търчали бодри, здрави
и огласяли сме селския мегдан,
Приятелю, сега е трудно време,
а още Добруджа във мен гори,
а ти се връщаш, за да вземеш
сила от Белоградчишките скали.
Всъщност моят край и твоят са далече,
но са толкоз близки по душа
Костичовските хладни вечери
с на Добруджа земята и пръстта.
Приятелю, сега е сложно време,
но те моля – пей, разказвай, говори!
Искам винаги във теб и мене
този огън до живот да тлее и гори.
2023, Лимасол
