ПОСВЕЩЕНИЯ
НЕБЕСНО ЩАСТИЕ
На Александър Геров
От нас избяга… И в небесния си кът
със слънчев лъч ще пишеш звездните си стихове.
Но само ангелите там ще ги четат,
под сянката на райска ябълка притихнали.
Впил поглед в топлите Тамарини очи,
полегнал на възглаве облачно и бяло,
ще й разказваш ти, че още ти горчи
от питието на жестоката раздяла…
По калдъръмите на млечния ви път
ще се разхождат в унес влюбени сърцата ви.
И Геровите рими нежно ще звънят –
камбанки в рая, закачени на вратата.
И цвят на зарзали върху ви ще вали,
когато седнете на масата за обед –
ще носят светъл мед небесните пчели,
а ангелите – пълни менчета със обич…
Със огън от жарта на ярките звезди
отново ще припалиш ти една цигара,
щастлив, че твоята вълшебница Тамара
до дясното ти рамо тихо пак седи…
Далеч от спомена за земния ни грях,
далеч от ромона на земните ни грешки,
до късна вечер с Господ ще играеш шах –
звезди ще местиш вместо пешки…
26.12.1997
ЗИМА
На Петър Караангов
Бели тополи. Борове бели.
Бяла реката под тях тече.
Връщаш се в свойте бели недели –
търсиш в тях огън, гневно момче.
Чака на хълма къщата…
Нишка
бяла от дим тя тънко преде.
Някъде долу, ниско в огнището,
майка ти огън с огън кладе.
Въглени два, едва оцелели,
пази за тебе в зимата, че
белият студ със смут ще засели
твойте недели, твойто градче…
СОНЕТ ЗА ВИНОТО И ЛЮБОВТА
На Евтим Евтимов
Възпяваш виното и любовта, поете –
не знам кое те повече от тях опива.
От своя опит знаеш как омайват двете –
дълбока изба е душата ти щастлива.
Денят ти като трезво грозде ще просветва
и ще кипи във бъчвите на всяка вечер…
На виното и любовта щом дал си клетва
и с тяхното пиянство ти ще си обречен.
Така до края – на живота под асмата,
ще си останеш в плен на своите обети.
И ще се влива в тебе сила непозната,
а тя с луната виноока ще засвети…
Но чух те: Искам аз веднъж да се опия
от свободата – тази дяволска ракия!
ЖИВОТЪТ…
За нещастие животът е мъчителен
и тежък, за щастие – кратък.
Кольо Георгиев
За щастие, казваш, животът е кратък –
примигнеш с окото и свърши се тя.
Тревите разтварят зелени обятия,
прегръщат те хладно. И… няма следа.
Но точката, знаем, че друг я поставя.
Защо да задавам излишен въпрос?
Е, хайде тогава – да пием за здраве
и слово да вдигнем с приятелски тост.
Единствено словото още крепи ни,
когато светът е от злоба пиян.
Щом дишаш, не може да бъдеш невинен,
това ни внушава животът без свян.
Но ние от друго тесто сме замесени
и много ни пече нас тоя живот.
Щом болките още превързваме с песен,
какво че в душите мирише на йод.
Помилване, знаем, че няма да има.
Но нека помилваме цветето с длан,
когато преминем край него с любима,
когато светът е от злоба пиян…
ДОБРАТА ДУМА
На Матей Шопкин
Сред делника ни шумен,
сред този словолей,
ти пак добрата дума
изричаш я, Матей.
За миг не се стъписа,
от нея вдъхновен –
ти знаеш, че крепи се
на обич тоя ден.
Поставяш си душата
ти винаги на длан.
Към думата – добрата,
не си останал в дан.
Че като хляб насъщен
тя нужна ни е днес.
Но колко хора всъщност
изричат я? И с чест?
Живей с добрата дума,
живей и пей, Матей! –
сред делника ни шумен,
сред този словолей…
ЗВЕЗДНИ ФОНТАНИ
На Боян Ангелов
На нощното небе под звездните фонтани
заспива бавно и спокойно Базел…
Ти своето безсъние в нощта ще каниш
и ще го черпиш с поетични фрази.
Ще вплиташ пръстите в косите като гребен,
ще сресваш мислите си разпилени
и майка си под панагюрското поднебие
ще зърнеш като свое вдъхновение.
И в тъмното усмивката на дъщеря ти
ще свети. Ще ти бъде лампа нощна…
Но вече изгревът почуква по стъклата –
отваря и денят най-слънчевата поща.
Приятелю, приятели те поздравяват
и палци стискаме за тебе всички
със думите: жи-во-тът про-дъл-жа-ва,
които произнасяме сега на срички.
Ти донеси вода от звездните фонтани,
които къпят всяка вечер Базел,
за да промием още незарасли рани,
за да удавим всякаква омраза…
ИСТИНА
На Петър Динчев
Слънцето в жълтото грозде се сцежда.
Жълто – от есен. И жълто – от злъч.
Дръж се, приятелю! Зрее надежда –
милва очите ти с есенен лъч.
Скучен ще стане навярно животът,
щом радостта не примесим с тъга.
Няма мастилени сълзи перото
рано да рони за твойта ръка.
Вино вълшебно – и още целебно,
вече забравя за сладкия грозд.
Трябва за цялата истина с тебе
утре да вдигнем горчивия тост.
С гръм и със трясък и своите чаши
после да счупим във прашния под.
Щом във живота човекът се плаши,
то за какво му е този живот?
ДЕН…
На Иван Есенски
Ден, донесен от врабчета, над тополите поляга.
Стихва болката в поета – шапка на тояга.
А в небесното корито злато слънцето промива.
Стихват две реки, които лятото изпива…
Върнал се дори за кратко в своя дом като бродяга
истински се чувстваш, братко – шапка на тояга.
Няма болки, ни обиди – тук от всичко си далече.
Няма кой да ти завиди за мига ти вечен…
Тук тревичката прибира своята зелена шпага,
няма да се дуелира – шапка на тояга.
Тук, далеч от суетата, за живот се всичко ражда.
Щом си пил от синевата, ще си с вечна жажда…
Ден, донесен от врабчета, над тополите избяга
и остави на поета шапка и… тояга.