Поща
1.
Не съм те молил, моля те, помни го…
2.
Любов или отминало пространство
в прегръдката на залеза потъна?
Оттук нататък вече ще ми властва
и няма да ми бъде дълго тъмно.
Когато за разсъмване ще идва.
Когато ще остава във деня ми.
И всичко чуждо ще ми стане свидно.
И никой няма скрито да ме мами…
3.
С размяната на светлото със тъмно
обратната вина във мен ще падне.
Сълзата си в окото ще настъпя.
Ще посетя високото си пладне.
Безоко над усмивката ще хвърля
едничката си мисъл за измяна,
за стъпките на живи и на мъртви,
за вечерта, в която ще ме няма…
4.
Обратното присъствие във всичко
е вятър, който леко ме погалва.
Погледна ли – на себе си приличам,
макар и в тъмното да съм окалян.
И тръгва сянката, която пазя
във пазвата на късната си вечер.
Живот и дом не се строят с омраза,
а вятърът и мене май повлече…
5.
Съблечените истини и чувства
прекрачиха във залеза ми прага,
където мъртвите дори се чуват
и думата неказана избяга.
Украсата е слънчева и тъмна.
Остатъците с мене се изправят,
света до края силно да прегърнат
И за земята да ме вържат здраво…
6.
Върху гърдата ти ще се положа,
за да се насладя на топлината.
И всичко грешно ще ми е възможно,
но не от Бога си да се отмятам.
Оттатък слога ме опива святост,
която разорана да засея.
И красотата ти в нощта проблясва
като светкавица и скрита нежност…
7.
Като богиня с хляба те посрещах
и хранех птиците – да са над мене.
Да е небето с мислите горещо.
И във безкрая птица да ме вземе.
За празник съм гладувал – даже сито.
И делника със обич съм пресищал.
Не искам нищо скрито да те питам,
А и за обичта не искм нищо…
8.
Отворена врата ръжда не пази.
Ти никога не я премина с писък.
Не я премина никога с омраза
и възуха през нея доразплиска.
Живея с мисълта за много близост.
И през деня, и през нощта те търся.
Звездата отдалече топла слиза.
Студуват близо пръстите ми в пръсти…
9.
Раздадох глад на гладния. Раздадох
и ситостта на сит. Един пред тебе.
И същият да съм си. Като лято.
Окото ми далечното загребва.
За вечност се заравям и в косата,
която с красотата си заплела,
която и светкавици замята
като очаквана и сладка клетва…
10.
Началото от думите се ражда.
Роденото ще ти изпратя с поща
в сърцето ми, за да отекне страшно
със отговора, който да отложа.
В окото да се потопя до дъно,
страха да потопя и го изплискам,
в последните си чувства да потъна –
до тебе да остана много близко…
11.
Протегнал съм ръка – за въздух моля.
Спасих единствено сърцето здраво,
преди да сетя сетната умора
и стъпките обратно да забравя.
Във залеза прегръдката е властна.
Нощта дори с прегръдката ми свети.
Дори изтрита дума не зараства,
изречена да е и от поета…
12.
Не съм те молил, моля те, помни го…
13.
Каквото исках да ти кажа – казах…
14.
Животът не остава под индиго…
15.
Животът е любов, но не без стряха…
