ДИМИТЪР БЕЧЕВ С НАГРАДАТА „НЕШО БОНЧЕВ“

ДИМИТЪР БЕЧЕВ Е НОСИТЕЛЯТ НА НАЦИОНАЛНАТА НАГРАДА „НЕШО БОНЧЕВ“ ЗА 2024 ГОДИНА

 

Живеещият в Ямбол литературен критик Димитър Бечев, член на Съюза на българските писатели, стана носител на тазгодишната Национална награда за литературна критика „Нешо Бончев“. Тя му бе връчена на грандиозно тържество в Голямата зала на Театър Дом Паметник в Панагюрище от вр.и.д. кмета на Общината Петър Каменски. Слово за творческия път на първия български критик произнесе Веска Барова – директор на СУ „Нешо Бончев“ в града. Ученици от същото училище, ръководени от преподавателя им по изобразително изкуство Нистор Хаинов, изнесоха вълнуващ рецитал по творби на Христо Смирненски.

Наградата за литературна критика е учредена от Община Панагюрище и Министерство на културата през 2009 г. и нейни предишни носители са: Ивайло Христов, Димитър Танев, Петър Велчев, Благовеста Касабова, Симеон Янев, Боян Ангелов, Катя Зографова, Чавдар Добрев, Иван Гранитски, Панко Анчев, Симеон Хаджикосев, Георги Н. Николов, Георги Марков, Константин Еленков, Ваня Добрева. Ето и словото на Димитър Бечев, произнесено при връчването на наградата:

 

Уважаеми дами и господа,

Леко стъписан и смутен от пиедесталното величие на тази висока награда – нейни предишни носители са 7 професори, 1 чл. кореспондент и едни от най-видните български критици и литературни историци – в този миг си припомням неволно, че златните години на литературноцентричните времена от предишните два века са отлетяли безвъзвратно. Като „свещеното безвъзвратно“ на Едгар Алън По, в негово култово стихотворение от 1845 г., което познават всички ценители на литературната класика.

Още през 1989 г., много години преди появата на изкуствения интелект, френският философ Жан Бодрияр ни предупреди за настъпващия дигитален апокалипсис с думите, че навлизаме в „примитивното общество на бъдещето“. Огромният поток от информация, който ни залива ежедневно, всъщност не ни прави по-знаещи и по-мъдри, защото информацията не е знание, тъй както знанието не е мъдрост.

Не е тайна, че критиците са недолюбвана каста, в своя парадоксално-оксиморонен стил тази „любов необяснима“ изразява по следния начин великият Гюстав Флобер: „Критиците! Неизкоренимата посредственост, живееща на гърба на гениалността, която охулва и експлоатира!“ Ако литературата е съзнание, то критиката е съзнание, насочено към съзнанието на другия. Критиката е литература на „втора“ степен, затова я определят като металитература.

От дълги години ме занимава необятната тема за читателя на утрешния ден с неговите виртуални страхове и реални проблеми, влиянието (или липсата на влияние) на литературната критика върху тези процеси и явления. От студентските години съм имал удоволствието и честта да представя голям брой автори и книги с различен творчески потенциал, талант, влияние, харизма. През тези преломни повече от четири десетилетия съм непосредствен свидетел как нашето поколение си взе „сбогом“ с литературните илюзии на младостта, как намаляваше или почти изчезваше една дълго култивирана любов към четенето, към книгата като вековен източник на мъдрост, знание и морален авторитет.

Сред стотиците написани рецензии или представяния на млади автори-дебютанти или изявени български писатели през годините станах свидетел на драматични разминавания между официалните оценки, самооценки и непосредствения отклик на променящата се радикално читателска аудитория. Виждах как талантливи автори с интересен и оригинален стил често се проваляха в опитите си да флиртуват или пък да поучават слушателите. И обратното – как автори на откровено несръчни творби се посрещаха с небивал възторг и юношески ентусиазъм от земляци, роднини и приятели. Защото смяната на поколенията винаги е свързана с културно-историческа смяна на вкуса. Тук е мястото да си спомним и думите на големия БОРХЕС: „Всеки писател създава своите предшественици. Творчеството му променя нашето схващане за миналото, както ще промени и бъдещето“…

Затова пожелавам от сърце тази висока награда на името на първия професионален и модерен критик в България Нешо Бончев, родом от бунтовното Панагюрище, да стимулира и занапред онази безкрайна свобода на духа, която днес ни предоставя безвъзмездно и без-възвратно единствено белият лист пред нас. Защото човек е свободен единствено в сянката на думите и още – когато мечтае.

Благодаря още веднъж на община Панагюрище, Министерство на културата, Управи-телния съвет на Съюза на българските писатели и високоуважаемото жури за престижното отличие! Благодаря на организаторите и разбира се, на моето семейство, което присъства заедно с мен на тази тържествена церемония!

                                                                                Димитър БЕЧЕВ

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post ПОЧИНА ТАНЬО КЛИСУРОВ
Next post НАПУСНА НИ ТИНА ДРАМБОЗОВА