МАЙ
Кафенето със свити чадъри –
ненужни удивителни
в края на деня.
Пролетта е препречила с крак
вратата на лятото.
Певица
не успява да запълни
с гласа си пустия ресторант.
Едно дете
брои на глас
гостите за своя рожден ден
в средата на юли.
И става
по-топло.
НОЕМВРИ
В дясното полукълбо,
където е нощ,
са избягали мислите ми
в търсене на сънища,
с които да се върнат.
Дребни изненади,
обвити във време –
шумоленето е
част от подаръка.
А аз се разхождам
тук, където въздухът е сгъстен
от усилията на есенното слънце
и се чудя
защо нямам сянка
ЮНИ
Дъждът отвърза
аромата на липите.
Изведнъж
животът спря да бърза
Куцукащ гларус
отпи небе
от локвата
В миг като този
най-силно се страхувам
да не пропусна следващото чудо
/от книгата „Градът любовна карта“/
ДЕКЕМВРИ
Няма кой да обере плодовете на
това дърво
с клони, натежали от залези.
Прилича на върбата
край бряг, видим само
от прозореца на пустата къща.
Плачеща райска ябълка
АВГУСТ
След нас е есента. Преструваме се, че я няма.
Крием безсилието си зад напукани усмивки.
Плъзваме по нея погледи. Отвръщаме глави
да не я видим – сякаш гола жена притичва
по улицата, после изчезва зад ъгъла, оставяйки
съмнение и надежда, че животът е видение.
Тя
не търси срамежливо място, където да се скрие.
Пристъпва бавно и плисва голотата си.
Любовта сияе като есен
прекосяваща август.
ФЕВРУАРИ
Трънлива памет за отминала трева
От да ле ча ва не
Далечна врана по блясъка на релсите пристъпва
Превзема изкушението
Връщам се в света
с когото си приличаме
Влечение –
премрежен звук
от стъпки по отминала трева
Между синьото
и мрака
прелита щъркел –
сезоните объркал
Завинаги
/от книгата „Памет за щастие“/
СЕПТЕМВРИ
Имаш много време – да засадиш, да полееш, да съзерцаваш раждането на цветето преди самото раждане. Да се порадваш на пъстрата слава на плодородието.
Нямаш време.
Думите са с дълбок корен.
Докато го изтръгнеш, вече си в друг сезон.
МАРТ
Мирише още на зима, а магазинчето за сладолед отсреща е разцъфтяло. Като картичка от екзотично място, която някой я пратил и се е върнал, преди да я получиш.
Прилича на детска рисунка – не можеш да разбереш какво точно е създала комбинацията от несръчност и непорочно въображение, но пъстротата те усмихва.
Дори и в най-сивите дни съществува цветна минута. Може да назовем деня на нея или да я оставим да се разтвори в другите.
ОКТОМВРИ
Сочно небе
Листата отлитат
от клетките на дърветата
Танцуват със смъртта
свободни
В ЯНУАРСКИЯ ДЕН ароматът на пържен лук стопля.
Някой е оставил отворена врата и духът на къщата е отлетял, за да оценят липсата му. Снегът е нереално чист, празен лист, на който си искал да напишеш нещо, но някой те е прекъснал и онези думи никога няма да се върнат.
Кестенът, който погрознява всяка есен,
е наказан с кратко великолепие.
Малко остана – някой ще прекрачи рамката, без дори да подозира за съществуването й. Тази картина вече няма да е моя.
АПРИЛ
В запустелия двор разцъфна овошка. Толкова безсрамно показа красотата си. Като жена, видяла на прага любим.
Замириса на къща.
***
Изобилие – плодовете на клонката зад прозореца, от теб създаден. Плодовете в кошницата – цветно отражение на всички прекосени сезони. Само в плодовете зелено и червено, тръпчиво и сладко, неопитност и зрялост се сливат толкова естествено. Шарката на живота. Изобилие – плодовете в сърцата, готови да те следват, когато си само семе в неоткрита все още Земя.
