Лили ПЕТРОВА

„ЖРЕЧЕСКАТА ФИАЛА“ НА ДЕТСКАТА ЛИТЕРАТУРА Е ИЗПЪЛНЕНА НАЙ-ВЕЧЕ С МАЙСТОРСТВОТО, ВОДЕЩО ОТ МЕТАФОРИТЕ КЪМ МЕТАМОРФОЗИТЕ

По случай Деня на детето в Литературния салон „Петя Караколева“ към кърджалийското НЧ „Обединение 1913“, бе представена новата книга „Фиалата на жреца“ на един от най-известните наши автори на приказки, разкази и детски стихове Тодор Каракашев. Той бе и десетият носител на Националната литературна награда, носеща името на талантливата детска писателка и поетеса от Кърджали – Петя Караколева.

За нея говори литературният критик Петър Хаджинаков и самият автор. Но много по-важната част от представянето се оказа спонтанният разговор за новите деца, за любимите им четива, за творческите им дарби, който Т. Каракашев провокира, питайки и себе си, и присъстващите, с какво е пълна „жреческата фиала“ на детската литература.

Бяха изразени мнения, че и самите писатели тепърва ще разгадават този енигматичен въпрос. Но и че, във всички случаи, самите деца ще разрешат това питане – най-вече чрез доста неочакваните им и непредсказуеми предпочитания.

Детската писателка Божидара Ангелова сподели своя опит в работата й с творчески надарените деца в различни извънкласни форми. Според мен, каза тя, ние, по-големите им колеги по перо, обикновено насочваме интересите им, според зададените в нашето поколение творчески модели, но много повече ще им бъде полезно, да следваме и техните индивидуални, автентични мечти и въжделения. И без това накрая те самите избират развоя на творческите си предпочитания. А Т.Каракашев допълни, че дори трябва да им бъдем благодарни, че са допуснали до себе си нашите писания.

Камелия Чолакова, председател на „НЧ „Обединение 1913”, пък призова грижата ни към младите да е ориентирана предимно към предлагането им на различни литературни избори, за да могат свободно, без натиск, да се насочат към резониращите им текстове. Защото настъпващите днес тотални промени и в съзнанията, и в убежденията, се въплъщават и в литературата, в езика. Защото с идването на новия четириизмерен свят, реалностите, сетивата, мислите, информацията неимоверно се просветляват.

Поетесата-журналистка Лияна Фероли  пък припомни, че илюзорните, симулативните модели отстъпват мястото си на висшите изражения на изкуството. Затова е добре децата да се стимулират да попадат с лекота в многоизмерните светове в световете, в  абстрактното, в алтернативното, автентичното, дори в Радичковата сюрреалност, за да се избягва банализираното, клишираното.

Затова, символично казано, обобщи Т. Каракашев, жреческата фиала на детската литература най-вече съдържа творческото майсторство в най-разнородните му форми. Това, което насочва към игровите, забавните похвати за овладяване на знанията, необходими в тази възраст. А това се отнася и за съвсем училищните похвати за научаване, за да бъдат забравени никому ненужните папагалски и механично усвоени задължителни уроци, които много скоро биват изтрити от мозъците им.

За да могат новите деца, дошли със съвсем други висши параметри в душите си, да се впишат в нашата все още доста груба и неодухотворена реалност. А така, с присъщата им чистота, извървявайки пътя от метафорите към метаморфозите, да станат и сътворци на най-големия Творец и да облагородяват всеобщата ни реалност.