Демир Христов Демирев е роден на 5 октомври 1941г. в с. Злато поле, Хасковско. Живее и твори в родното си село.
Председател е на фондация „Вапцарова вяра“ – клон Южна България, творчески секретар на Дружеството на писателите „Пеньо Пенев“ – гр. Димитровград, директор на Поетическо ателие „Злато поле“.
Публикуван е в поетичните антологии: „Излитане от мълчанието“ с преведени стихотворения на португалски, „Светлая нежность моей любви“ и „Каблуково“ – на руски език, Черноморски алманах за култура „АДА“ със стихове на турски, „Цветя на Пиренеите“ – на френски, „Волен вятър“ – на украински. Негови стихове са превеждани и на полски, румънски и английски. Има отпечатани творби в литературните алманаси: „Бумеранг“, „Димитровградска младост“, „Околчица“, „Тракийска лира“, „Палитра“; в списанията „Жажда“, „Везни“, „Пламък“, „Южно утро“, в местния, регионалния и национален печат. Има участия в предавания по радиото и телевизията.
По негови стихове са композирани песни от български композитори, като и от руските композитори: Михаил Крючков и Елена Кожуховская.
Демир Демирев е автор на 12 поетични книги :„Бяла вода“, „Сама душата ми“, „Усилия“, „Писма за тебе“, „Тополчице“, „В сянката на розата“, „Лъжецо мили, Одисей“, „Невидимото ще узрее в есента“, „Навътре в мълчанието“, „Говори облакът“, „Злато поле – Париж“, „Скитащи слънца“.
Член е на Съюза на българските писатели. Носител на специалната награда за поезия „Пеньо Пенев“ – 2016г.
ВСЯКА ДУМА ДА Е ПТИЦА
Превръщам небето в приятел
и летя над света
вие
разбудени от деня
който още не е дошъл
сребърни и златни
до мене седнете
отварям сцената
какво съм казал
после ще напишете
нали ми вярвате.
КЪМ ВЛАКА КОЙТО РАЗМЕСТВА СТРЕЛКИТЕ
Гостенино
знаейки че си зажаднял за път
и гладен за вечеря
следи ритъма на кръвообращението си
не напускай гарата
и не тръгвай по релсите
докато не се изправи
гънката зелена на семафора
и към сърцето ти
се спусне.
ПТИЦА ДО ОГЛЕДАЛОТО
Тя идваше между двата бряга на нощта
но не цялата
тихо събличаше сянката си извън земята
но не цялата
есенна пристъпваше към друга мелодия
но не цялата
перата й извора на зората рисуваха в бяло
и спящия град под крилата й.
ВАДЯТ АРХИВИТЕ
Отварят врати
поглеждат
затварят врати
поглеждат
отварят страници
поглеждат
затварят страници
поглеждат
отварят врати
затварят
отварят
остават вътре
мъртвите
живите
отвън
не искат да ги погребат.
ВСЕ ПАК АЗ СЪМ ЕДНО ГОЛЯМО КУЧЕ
На малка чаша
кафе
уискито за твоя сметка
ще те излъжа
на езика на кафето
друга мъдрост
ще намеря
маската на лицето ти
усеща
земното
притегляне
и недовижда
сърдечния удар
от това което бие
на очи
реката гледа
към небето
а се влачи по земята
нека проговоря
със затворена уста.
АНИМАЦИЯ НА ЗДРАЧА
В черно
ражда се
здрача
черна
риза
ветрее
в ранната
утрин
умира
а очите му
бели
бели.
ОКОЛО 9 ЧАСА ВЕЧЕРТА
Духа североизточен вятър
студено е
как бих искал
това стихотворение
да допиша така
привързана към мрака
трепери
нощта.
ДОКАТО ТРАЕ СВЕТКАВИЦАТА
Едно красиво
женско
тяло
пред огледалото
когато се съблича
и когато се облича
в едно красиво
женско тяло
пред огледалото
когато се съблича
и когато се облича
ражда се жена
и всичко
се повтаря
отначало
на небето
две луни
изгряват
а жената
е една.
