ДЕКЛАРАЦИЯ
НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
Във връзка с внесеното от депутати на ПГ „Обединени патриоти“ предложение за промени в Кодекса на труда – относно изменение наименованието на националния празник 24 май от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ в „Ден на българската писменост, просвета и култура“, Съюзът на българските писатели изразява следното становище.
Подкрепяме позицията на Кирило-Методиевия център и това на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН наименованието да остане непроменено – както е установено досега и както е придобило публично значение. То е определено от българската историческа наука и е навлязло дълбоко в националната ни духовност. Така формулирано, наименованието включва в себе си българската просвета и култура и принадлежността им към славянската писменост и Кирило-Методиевото дело, както и утвърдената българска празнична православна традиция.
Съюзът на българските писатели е на мнение, че с това законодателно предложение се цели да се спечелят бързи и лесни политически дивиденти, като се предлага частично решение на един основен въпрос, който е от компетенцията на Закона за публичната употреба на българския език, писменост и книжовност, чието приемане се отлага безотговорно години наред. Предлаганата формулировка би предопределила със задна дата бъдещето на българското образование, ролята и мястото на българския език в панорамата на съвременната славянска култура. Това ще стесни и игнорира историческите заслуги на българската писменост и книжовност за утвърждаването на славянството като специфична и самостоятелна културна общност.
Съюзът на българските писатели счита, че подобни важни промени от национален характер трябва да бъдат предмет на широко обществено обсъждане. То може да стане основа, върху която да се оформят актуални постановки за Закона за публичната употреба на българския език, писменост и книжовност, да се изградят механизми за прилагането на съвременните родолюбиви постановки в образованието, да се популяризират постиженията на българската духовност, чиято традиция не търпи сепаратизъм, омаловажаване и недомислия.
Изцяло подкрепям Декларацията на СБП. Добре е все пак да се знае от българските политически среди, че на нашата азбука до ден днешен се пише от Сърбия до Монголия.И още – че до 1865 г. в Румъния се е пишело на кирилицата, а богослужението се е извършвал но църковно-славянски език. Това са знакови факти, които всички представители на партии и политически течения у нас не е зле да знаят добре.
Тази антибългарска проява на сегашното тъй наречено управление е в пълен синхрон с цялата им водена политика,която се диктува извън страната от западлото и една от чертите й е силната русофобия,което също е откровена антибългарщина.А освен това е демонстрация на тъпотата,обхванала цялата дейност на либералната сган,слугуващи на чужди интереси.Ще се обоснова,в конкретния случай,старото наименование”….българската култура и наука и славянската писменост….”е много по—точно и всеобемящо от новопредложеното,защото е ясно ,че културата и науката включват в себе си и писмеността,а се добавя и славянската писменост,чиято основа е създадена от братята солунски.По този начин даже се и прави ,по подразбиране отделянето на българите от славяните,което е реално и верно.Въпреки че тук остава въпроса,защо в преводите на свещените текстове,в езика се използват славянски думи преобладавощо,като в същото време народа пък е говорил предимно с думи от българския език,което е било нормално,защото те,българите са били много по—вече от славяните.Това като че ли остава загадка,неразрешена и досега.Но определено старото,досегашно наименование на празника е по—пълно и по—верно и близко до реалността истинската каквато е била,а не тази,която се опитват сегашните боже упаси ръководители да създадат ,в услуга пак повтарям на външните им куратори и наедро елате ли български.А относно загадката от по—горе,би ми се искало да чуя мнения на някои специалисти по тези въпроси……
да се чете:……недоброжелатели……
И още нещо по темата.В девети век не е имало понятието славяни,то се появява векове по—късно и е с манипулативен характер и произлиза от западната дума slave—роб,докато когато се е създавала новата писменост,глаголицата,а после и кирилицата ,която е била по—удобна,то се е говорело за словени ,или хора на словото,без да се определя етническа принадлежност.Това ,а и факта,че братята са изпълнявали мисия поръчана от Византия е било разграничение още преди схизмата на източната римска империя —Византия от западната.Като новата писменост е била за тези близки до словото,под което се е подразбирало Словото божие,истинското,с голяма буква твърде различно от сегашните слова.И с едно такова мнение лесно се обяснява и последващата схизма и обособяването на източното православие,наред с разбира се и по другите официално назовавани причини.