На 9 юли 2022 г. се навършиха 172 години от рождението Иван Вазов. Традиционно всяка година столичани се стичат пред паметника на Патриарха на българската литература пред храм „Света София“, за да засвидетелстват с цветя и венци своята почит. Организатори тази година бяха Националният литературен музей и къща музей „Иван Вазов“ с участието на Съюза на българските писатели. Тържеството се водеше от Надежда Георгиева – уредник на къща музей „Иван Вазов“.

В словото си Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей, припомни някои важни исторически и символни факти: „Името на Вазов е така естествено влязло в нашето самосъзнание, още докато е жив, образът му е така органично вплетен в националното ни битие, че само няколко години след смъртта му Министерският съвет издава следното постановление № 161: „Първо, да се съхрани за вечни времена дома на поета Иван Вазов, като се обърне в музей „Иван Вазов“; Второ, да се обявят за собственост на този музей всички останали от покойния ръкописи, както и подаръците, поднесени по разни случаи от когото и да било; Трето, ръководството и уредбата да се възложи на Народната библиотека в София“. Само че от 1976 г. музеят на Вазов е в структурата на Националния литературен музей, който се грижи за паметта на видния сопотчанин, превърнал се в символ на изконното българско слово… За Вазов литературата е висока обществена мисия и има една върховна цел: да разбужда патриотичната енергия на нацията, да отразява народните тежнения в трудните времена на две епохи. Огромно и по теми, и по жанрове е творчеството му. Поетът се чувства дължен да пресъздаде в художествени образи всяко по-значително събитие и обстоятелство в историческото ни битие. Изгражда идеалите и представите за народ и родина. Вазов е първият професионален писател в историята на България…“.

Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели – говори за ролята на Иван Вазов като Почетен председател на СБП. Той припомни, че след Първата национална катастрофа (1913) група писатели основават Съюза, а Вазов става Почетен член. След Втората национална катастрофа (1918) Вазов е поканен да стане Почетен председател за вечни времена и той приема тази чест и отговорност. В емоционалното си слово Боян Ангелов погледна към името на народния поет в съкровен ракурс, анализирайки символното значение на всяка буква от името на Вазов: „Виждам „В” като възхищение, висина, вселена; „А” като аз, „З” – земля, или „АЗ” като аз-буки, „О” е отечество, онова отечество, което героите на Вазов превърнаха в държава. Тази държава, която понякога избива своя народ така, както и турчин не го е клал. За съжаление много често ни управляват самозванци и случайници. Но Народът и Отечеството са нещо друго. И отново „В”: вселената, която обема цялото мироздание. Името на Вазов ще остане завинаги в нашето съзнание. Може би след 172 000 години някои като нас ще я повтарят“ – завърши призивно Боян Ангелов.

Стихотворението на Вазов „Молитва“ изпълни Димана Дамянова от НЧ „Петър

Берон – 1926“, песента „Питат ли ме дей зората“ по стихотворението на Вазов „Де е България“ и музика на Панайот Пипков изпълни Йоана Николаева от Певческа школа „Стефан Кънев – Калинка Згурова“.

На тържеството присъстваха още: Васил Василев – директор на Народния театър „Иван Вазов“, поетесите Мая Панайотова, Виктория Катранова, Елисавета Шапкарева, Мирела Иванова, Стоянка Боянова и др.

Анжела ДИМЧЕВА