НИКОЛАЙ ПЕТЕВ
(10 август 1951 – 15 октомври 2013)
Днес Нколай щеше да навърши 75 години. Щеше да празнува своя юбилей. Уви, отиде си от нас на 62! Отиде си от света с достойнство и с болката, че не успя да пребори коварната болест. Отлетя към по-добрия свят със съзнанието, че е спасил Съюза на българските писатели от зложелатели. Работата му като редактор на списание „Родна реч“, директор на издателствата „Народна младеж“ и „Христо Ботев“; като главен секретар на СБП и негов председател повече от 10 години му донесе не малко разочарования, но успя да помогне на не един и двама талантливи писатели, да им даде път и насока към безбрежните простори на творческия устрем. Първата книга на Николай Петев се нарича „Тук във времето“, донесла му наградата „Южна пролет“ за най-успешен дебют в областта на литературната критика. Направи много за укрепване на братството между славянските литератури, което съществува и днес. След кончината на Николай Петев останаха негови верни приятели, сред които, смея да се надявам, съм и аз. А ето и моето посвещение към талантливия писател и незаменим приятел. Да бъде светла паметта му!
ХАЛКИДИКИ
На Николай Петев
Красиво е за кратко да си бог,
заспал между Касандра и Ситония,
и да те буди вятъра дълбок
с гласа на недописана
симфония.
Красиво е за кратко да си стар
и, без да се замисляш стар ли, млад ли си,
да слушаш побелелия рибар
как спори с продавача
на параклиси.
Понякога е хубаво да си
владетел на владическата мантия,
която от Атон ще възкреси
забравената слава на
Византия.
Красиво е понякога да спреш
и съзерцаеш хълмовете глинени
с пълзящите в следобеда горещ
фаланги
на градините маслинени.
Красиво е да будиш своя нрав
сред славата, стаена в ръкописите…
От Хилендар да стигнеш до Зограф
като наследник
на отец Паисий…
Боян АНГЕЛОВ