ДА ЖИВЕЕ ИТАЛИЯ!

ДА ЖИВЕЕ ИТАЛИЯ! ДА ЖИВЕЕ ИТАЛИЯ – ДЪРЖАВАТА С НАЙ-ГОЛЯМОТО СВЕТОВНО, ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО!

ДА ЖИВЕЕ ЧОВЕКЪТ! ДА ЖИВЕЯТ СВЕТА И ИЗКУСТВОТО!

 

Днес – 22.03.2020 г. прочетох в Интернет: „Смъртните случаи от Ковид-19 в Ломбардия скочиха с 546 за ден”. А общият брой на заразените в този регион на Италия т.е. в Ломбардия е 25 515.

Няколко дни преди това в телефонен разговор с нашия приятел Роберто, с когото от 2013-та насам  бяхме заедно няколко пъти в градовете Комо, Бергамо и Милано, бяхме поразени от твърдението му: „Страшно е! Цяло поколение в Ломбардия се отива…”

Не мога по друг начин да изразя скръбта си и съпричастието си към тази трагедия на италианския народ, освен чрез няколко мои стихотворения от стихосбирката „Италиански мотиви”, която пиша от няколко години и се надявам да издам билингва.

 

СТАНИСЛАВ ПЕНЕВ

 

В НАЧАЛОТО НА АЛПИТЕ (или НОЩЕН ПЕЙЗАЖ НА БРЕГА НА ЕЗЕРОТО В ГРАД КОМО)

 

И е светло небето среднощно над Комо…

А Луната е кръгла като стомна на път…

Щом се блъсне глината в скалата отдолу

към Милано водите силни ще потекат…

 

Но е силен тук пристанът – и не прелива:

дължината на езерото е в планина.

И в сърцата на хората трепет разлива,

и прохлада – все с надеждите за ширина…

 

И градът на брега от водата пленен е –

от скалите, от канари, от планината…

И бълнува за утро в нощта, затаено

сред завоите будни на връх висината…

 

Пак ще милва денят съня ми – с очакване…

А от Алпите слиза светла, снежна следа:

аз изкачвам догоре всеки връх – с блясване

на изплувала в небето над Комо звезда.

 

(20.10.2013 г., гр. Комо Италия),

16.08.2018 г., гр. Варна

 

ИТАЛИАНСКИ ЕСКИЗ

 

В памет

на Пенчо Славейков

 

Поезията ни и в Комо има връх –

над езерото на духа изправен.

Издига се над нас. За Алпите е пръв.

И не остава никога забравен.

 

В Ломбардия поетите и днес тъжат,

щом стигнат до Брунате късно нощем

и ги посрещнe паметник, последен кът

на техен брат – сред дъжд, сред порив мощен…

 

Звездите много близо са в това небе

и ярки – в тъмното са, не изчезват…

Сиянието звездно е като сърце:

пулсира и годините проглеждат.

 

И всеки взема лъч, с любов пропит,

и с чувството за вечност, за надежда…

Животът утвърждава тук божествен мит,

а с болката и радостта зарежда.

 

24.10. 2013 г., гр. Комо, Италия,

четено същия ден в Grotto del Murnee, Albavilla

 

РАЗХОДКА В БЕРГАМО (или ПО ВЪРХОВЕТЕ НА МИНАЛИЯ И НА ДНЕШНИЯ ДЕН)

 

С високата си част градът на хълма гледа

от времето на келтите: „дом в планината”…

На стария площад до стара Цитадела

фонтанът пее и достига висината…

 

Шедьоври ренесансови, архитектурни,

параклиса с декоративното изкуство,

базиликата Санта Мария Маджоре

в легендите се славят и пораждат чувства.

 

Пияца Векия пулсира денонощно,

а мраморните лъвове града запазват –

величието историческо е общо:

живее в мрамор, грациозността заражда.

 

А Виа Гомбито – традиционно тясна

тук главна улица е пълна с изненади:

мелодии се носят, дъх на пица прясна,

вълнува атмосфера за стари, млади.

 

Художественото в града край нас прелива…

И нови форми ни разкрива на човечност:

спокойствие, достойнство, радост се разливат

днес в Бергамо – с небесна светлина на вечност.

 

 

(25.10.2017 г., 15.20 ч. Пияца Векия, гр. Бергамо, Италия),

17.08.2018 г., гр. Варна

 

 

МИЛАНО Е ЗА ВСЕКИ  (или СЕВЕРНИЯТ СВЕТОВЕН ГРАД НА ИТАЛИЯ) ****

 

Милано всичко важно на света събира –

съдбовните вълнения, изкуство лее…

В музей и технологиите днес побира –

духът на Леонардо – славен, тук живее.

 

От майстора-художник – и църковни фрески:

съкровищница на духа над свода плува…

Видение апостолско е с багри редки

тук стенопис световен – „Тайната вечеря”…

 

А замъкът на Сфорца в бъдещето гледа:

на миналото ренесансово той гид е –

днес символ е не на херцогската победа,

а на величието на града връстник е.

 

На модата е столицата, дом Милано –

за гражданите на света сърце тук бие:

изяществото в лят чугунен мост събрано

в телата на русалки грацията крие…

 

Съвремие и минало в река прииждат –

не само скулптура е с чар недостижима:

на времето и благородството се вижда –

усещанията са все неповторими…

 

Белини, Рубенс, Рафаело в „Брера”, Рембранд,

Моне, Фатори, Караваджо, Мозе Бянки

платна оставят всички –  северният тембър,

на класиката в тях чертите носят ярки.

 

На опера да си в Милано е престижно –

на първо място е Ла Скала днес в Европа.

И сградата да видиш само е културно:

за минало, съвремие – духовна нота…

 

Такъв е този град – историята свързва

с последните изобретения, с изкуства,

които миналото с нова сила мерят

и класиката става ежедневно чувство.

 

(27.10.2017 г., 10.30 ч. , летището на гр. Милано, Италия),

18.08.2018 г., гр. Варнa

––––––––––

* Световноизвестният стенопис на Леонардо да Винчи „Тайната вечеря” е нарисуван в църквата „Мария дела Грация” в Милано;

** За първи път в Италия в град Милано през средните векове е изграден мост, излят изцяло от чугун и орнаментиран с изящните тела на русалки;

*** Замъкът на херцог Сфорца приютява днес Музея на технологиите, първите от които са на Леонардо да Винчи, както и много платна на световноизвестни майстори на четката;

**** Скулптурата „Благородството на времето” на един от миланските площади е силно впечатляваща, символична, вдъхновяваща.

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Previous post ОБНОВЕН СПИСЪК НА ДЕКЛАРАЦИЯТА
Next post КНИГА ОСМА НА АЛМАНАХ „ЛЮБОСЛОВ“