НЕСРЕСАНО
Животът ми изтече в нехаресване –
на тялото, косата, раменете…
Изтекоха ми мислите несресани…
Препуснаха към бездната, несгрети…
Докато търсех и намирах недостигащи
походката, прическата, очите си,
пропусках думите и погледите имащи
възхита и любов и виках си:
„Да бях по-млада, по-изящна, по-красива…
Да бях желана повече или пък по-…“
Ех, стига…
Разглеждам днес от снимките лицето си,
не на лицето, снимки на сърцето си…
И осъзнавам, че била съм и красива,
и млада съм била, ала щастлива
била ли съм и казвам си: „Кога ли
ще се погледнеш и харесаш, не разбра ли,
че в предпоследната отсечка, пред отскока си,
ще трябва да се върнеш към живота си!“
ГЛАДЪТ НА ВЕЧНОСТТА
Защо живея? Да нахраня тялото?
Да бъда здрава, сигурна и защитена?
Със всеки миг усещам как изтлява то
и как вселенските секунди са броени…
Задъхвам се и крача, и вторачена
във търсене на прагове, в прескачане,
пропускам как Душата плаче…плаче ли?..
Да я прегърна и нахраня чака ме…
Тя все по-гладна е, а тялото нахранено –
ужасно тъжен парадокс за оцеляване!
Напук на тоя глад тя все по-пламенно
превръща се във светлина и сгрява ме…
„Прости ми! Аз забравях, че по-жива си
от най-красивото и здраво тяло!
Не те попитах: „Как си и дали щастлива си?“ –
аз здрава бях, а тебе поболявах…“
В ефирната ти същност силно вярвам!
Прегръщам те и закъсняло шепна:
„До мен бъди докато ни спасявам,
защото част от теб съм, а пък ти си вечна!“
ПОЗВОЛЕНИЕ
Страшно е, когато се владееш
и не позволяваш да скърбиш!
„Да бъдеш силен!“ е огромно бреме
и няма как напред да продължиш….
Страшно е сълзите си да гълташ,
скала да бъдеш и да удържиш,
все по-дълбоко в себе си да тъпчеш
онази част, която ти тежи…
„Ти силен си и слабост не показвай!“,
Гласът на „правилното“ те руши
и няма кой и как да ти покаже,
че няма начин да те съкруши…
И той е да си позволиш да бъдеш
със рани, слаб, в безпътица дори
и никой няма да посмее да те съди,
докато в чувствата си цял гориш!
Не се страхувай да не се владееш,
бъди на воля гняв и страх, бъди!
Да те отрича никой да не смее!
Човек си – чувствай, страдай, не съди!
ОКОТО НА ВРЕМЕТО
„… докато човек има време, има и живот…“
Ще можем ли за дните да забравим?
Какви ти дни – годините зад нас…
Да се простим със всичките представи,
да се погледнем – само ти и аз!
И да оставим покрай нас да мине
всред прахоляка-време младата ни част,
под дъжд от ронещи се дни („Прости ми!“)
с усмивка да се отнесе… без глас…
Ще можем ли с очакването да се справим
за идващото… неизбежно в някой час?
Без минало и бъдеще да се изправим,
да се погледнем – само ти и аз!
Дори душите и да стенат,
да ги забравим – яд, тъга и мраз!
Да се върти калейдоскопът време
и да останем двама – ти и аз…
ОТКРАДНАТИ ЦЕЛУВКИ
Докато си седях в средата на живота
и вдишвах дни, прелитащи край мен,
докато пиех на секундите от сока
на някой час от сладост разтопен,
докато миналото покрай пътя мина,
а утрото насън ме посети,
безвремието с аромата на малина
сърцето ми повика и ме укроти…
Отвъд разумността, отвъд чертата,
отвъд измислените граници за нас,
Тя връхлетя ни – смисъл и разплата,
откраднати целувки от забързан час.
Не знаех, че възможна е такава –
завършена внезапно като послеслов,
орисана докрай да се раздава –
безредна, съвършена, измислена любов…
МЪЖКО И ЖЕНСКО
Мъжкият свят е сложно устроен –
там има дълбоки и плитки води,
има бентове, има пробойни,
има чувства, прикрили следи…
Женският свят е измамно несложен –
там въртопът от страсти бучи,
там детайлът и щрихът възможен
са градеж и опора – пред тях се мълчи!
Мъжкият свят има свои закони –
има сила, опора и ласка, и гръб,
но преживяното там, неотронено,
се затлачва без почва, без ясния път…
Женският свят се опитва тогава
да пожали, почувства и разбере,
да запази това, дето после остава
и тайничко грижите си да събере…
Мъжко и женско са сила и радост,
докато заедно в пътя вървят!
Мъжко и женско са светла награда,
докато могат да си простят!
ДА ИСКАМ ИЛИ ДА НЕ ИСКАМ
Не зная какво да поискам за мене,
когато в молитва ръцете сплета –
с яркия пламък свещта да ме вземе,
с мисъл към себе си да полетя…
„Поискаш ли, ще ти е дадено!“
се казва в Книгата на света,
съдбата на търг да ти е продадена,
дори на прага да чака смъртта…
Опитах… не става… гласът не излиза,
безсмислие някакво се оттича…
май по-ми пасва в последната риза
желанието си да обличам…
Погледнах нагоре за опрощение –
молитвата не ми се получи.
Без да искам ми даде… като прозрение:
„Вярвай и дишай!“, така ме научи!
МАЙКА
На Мариян
Пресвета Мария, майка на всички –
угнетени, щастливи, бездомни и с дом,
ти даваш утеха, крепиш ни различни,
събираш отломки след всеки разлом.
Дори на невярващ влезе в сърцето
и се превърна в път и съдба,
над болест и мъка молитва прочете,
спаси и завърна блудна душа!
Прости и пречиствай света ни погрешен,
разпръсквай над всекиго благослов,
с Духа си, човешката болка понесъл,
учи ни на вяра, добро и любов!
ПОСЛЕДНО
В мига, когато маските изчезнат…
Страхувам се от този ден!
В мига, когато чувствата безследно
си губят тайнството и стават тлен…
Когато нежност, пламенност и обич
се разменят за похот и за грях,
когато молиш се за път „О, Боже!“
и твоите орисници когато спят…
Назад не можеш вече да се върнеш,
а да погледнеш там, напред, е страх…
Когато няма кой да те прегърне
и миналото ти дотук е дим и прах…
Благодари! За маскарада и лъжата,
за чувствата, за трепета, за радостта,
за любовта във бездната пролята
и затова, че няма маска верността!
В мига, когато всички ще изчезнем
и ще и ще останем в своя самота,
бих искала в очи да те погледна,
затваряйки последната врата!
ВЪЗМОЖНО Е!
Няма друга такава глупачка
в нито един възможен свят!
Вярвам във феи, вълшебни играчки,
които на звездното дъно блестят…
Неразумна, нехайна и непрактична –
минавам боса през този живот.
Болят ме краката, хиляда иглички
забити са, парят, плащам облог
за своята вяра сляпа и силна,
че всеки си има сродна душа!
Точно, когато сърцето унива,
когато се чуди: „Дали не греша?
Дали пък е само илюзия смешна
голямата, истинска, светла любов?“,
Тя идва внезапно – небесна и вечна,
душата обгръща с вълшебен обков!
Дали съм глупачка? Кой да ми каже?
Все от живот в живот притичвам…
И нека съм боса, да вярвам е важно –
ще ме намери, щом си приличаме!
