Давид Овадия – епиграми
МОЛБА НА ЕДИН КРИТИК ДО ДИРЕКТОРА НА ЛИТЕРАТУРНИЯ ИНСТИТУТ
- Не искам да съм вече луд,
по тръне да вървя събут.
Спаси ме от разправи бурни,
от спорове литературни,
вземи ме в своя институт!
НЕУМОЛИМИЯТ РЕДАКТОР
С какво идейно настървение
редакторът неумолим,
за да предпази младите от тление,
пречисти Андерсен и Грим!
РАЗГОВОР С РЕДАКТОР НА ОБЕМИСТО СПИСАНИЕ
- Защо не пусна мойта епиграма?
- Нали ти казах – място няма!
ВИК
Излизат стихосбирки и поеми,
критиците са глухи, слепи, неми…
За работата трудна на поета
издавайте поне комюникета!
От Антологията „Поезия – 1961“, изд. „Български писател“, С.
