ГРИГОР УГАРОВ
(Григор Ангелов Кошев)
(5.VIII.1911 – 30.IX.1983)
Роден в с. Челопечене, Софийско. Завършва Земеделски институт в Хаслев, Дания (1932). От 1935 г. работи като библиотекар в Окръжния софийски съд, в Съдебната палата и в Съвета на адвокатската колегия. Началник отдел “Култура” при Районния народен съвет “Васил Левски” в София. Редактира библиотека “Огнище”.
Издадени книги: „Горското дете” (1937), „Синигерова жалба” (1937), „Коледен гост” (1938), „Малкият пътешественик” (1938), „Пестеливите деца. Приключения на две сирачета” (1938), „Божият пратеник” (1939), „Чудната звезда” (1939), „Приключенията на Пънчо” (1941), „Храброто момче” (1941), „Черният принц” (1941), „Вълшебно чукче” (1942), „Данчо мързеланчо” (1942), „Дядо Потуран” (1942), „Златната птичка” (1942), „Магарешки рай” (1942), „Малкият пожарникар” (1942), „Малкото дяволче” (1942), „Недоволното магаре” (1942), „Хитрият човек и глупавата мечка” (1942), „Царският певец” (1942), „Чудната свирка” (1942), „Шаро полицаят” (1942), „Бойчо Скакалецът” (1943-1944, 1945), „В страната на бурите (1943), „Весело царство” (1943), „Горделивият паток” (1943), „Горската царица” (1943), „Децата с фенерите” (1943), „Имало едно време” (1943), „Крилати конници” (1943), „Малкият лъжец” (1943), „Малкият парашутист” (1943), „Хвъркатият конник” (1943), „Черният приятел” (1943), „Гого знае много” (1945, 1946), „Огненото чудовище” (1945), „Бимбо другар на децата” (1946), „Гризанчо-Патиланчо” (1946), „Зайко Всезнайко” (1947), „Раздолският тунел” (1947), „Славчо твърдоглавчо” (1947), „Лисича правда” (1948), „Сто юнаци” (1948), „Приказка за хляба” (1949), „Глупавият паток” (1954), „Меча Поляна” (1954), „Лисица-умница” (1955), „Живите къщурки” (1955), „Приказка за вълка” (1955), „По следите на заточеника в 2 ч.” (1956, 2. прераб. изд. 1959), „Горски жители” (1957), „Гривчо. Приключенията на едно кученце (1958), „Козята пътека” (1958), „Бодливка” (1960, 1981), „Тайната на отряда” (1961), „Търсачи на съкровища” (1961), „Белушка” (1962), „Малкият септемвриец” (1963, 1971, 1983), „Хралупарка” (1963), „Къщата на бухалите” (1965), „Невидимият риф” (1965), „Приказка за великана” (1965), „Патилата на орехчето” (1969), „Пътуване из Ориента” (1976), „Опашатка” (1978), „Разкази за природата“ (1979), „Боят при Марков камък” (1980), „Тайната на отряда ; Невидимият риф. Избрани творби за юноши” (1981), „С Гривчо на лов” (1982), „Момъкът с белия кон“ (1984), „Щъркът на дядо Йордан Московеца” (1984), „Лисичето” (1985), „Тайните на дядовото село. Дневник на един ученик” (1985), „Несподелени изповеди” (1986).
ВЕЧЕР НАД СЕЛОТО
Сега е вечер. Синкав креп
от хребета над тебе бавно слиза,
а във притихналото есенно поле
и сетната кола се там изнизва.
Заспиваш ти сред тая тиха степ,
над тебе светят жълтите фенери.
Един сърдечен псалом, недопет
далече в нивите трепери.
И всяка къща тихичко дими,
тук сякаш някой леко, леко диша;
или из болни, стиснати гърди
невидим някой плахо сам въздиша.
От стрехите с един затаен смут
приспивно, сякаш, капките ти пеят,
че в тоя здрач, в един измокрен смут,
човеци бронзови се реят.
Под всеки покрив схлупен, знам, сега
едно сърце ритмично жар не плисква;
една човечна, творческа душа
там бели сънища притискат.
А рано утре в синий полумрак
от тия бели къщички и двори
ще тръгнат мирно в пътищата пак,
в раздяла с радостите, много хора.
БЕЛИТЕ СЕЛА
Като кораби димят
в тишината те далече,
и над снежната земя
пада бяла зимна вечер.
А небето като вир
свети с чистия си огън.
Над заснежената шир
само моята тревога
търси оня дом покрит,
търси бялото огнище,
като шепа със пари,
дето с топъл дъх насища
дядовата суха длан,
бабините сухи пръсти
и младежа замечтан,
като някой „недокръстен”
край водника на кълбо
дето тича сам след Крузо,
със очи като небо
и с момински млади бузи…
Като кораби димят
пак селата заснежени
и сред бялата земя
мойта болка само стене…
Ех, ти млад живот и теб
днес те гледам като гузен…
Де е малкото дете,
де е оня малък Крузо?
МАЙКА
Когато пред вратата
се тихо свечери,
там твойта обич свята
остава да гори.
До старата черница
притихнала едвам,
ти също като птица
седиш и чакам там.
Във твоя скут децата
люлее чуден сън.
Едно звънче в полята
ги гали с меден звън.
И мен си ти люляла
във твоя скут свещен,
и песен си ми пяла
тъй някога и мен.
С тая обич къпя
и моята душа,
за туй, аз майко скъпа
не мога да греша.
И грей ми във душата
днес чиста светлина
от обич към жената
и моята жена.
Във нощната тъмница,
зад нашите врати,
си истинска светица
за мене, майко, ти!
ПРОЛЕТНА ПЕСЕН
Вятърът лудува
в сънената шума.
Млад овчар надува
свирката по друма.
Медни хлопатари
песни са запели,
младите овчари
стадо са повели.
Галено капчука
звънка, звънка, звънка.
Светла пролет пука
над полята вънка.
В нивите зарито
буйно се надига
ново златно жито.
Пее чучулига:
– Скоро ще изкласи,
стягайте хармани,
всички сиромаси
с питка ще нахрани.
Нейде локарина
тихо й отвръща:
– Зимата отмина,
лятото се връща!
