СЛОВА ЗА ЛАСЛО НАГИ
Поетът, който пренесе магията на българския песенен фолклор и го съюзи с вълшебството на унгарския, се нарича Ласло Наги. Този омагьосващ творец е роден на 17 юли 1925 г. в село Фелшьоисказ на западноунгарския окръг Веспрем. Посредством неговия възхитителен преводачески талант на родния му език зазвучаха хиляди български народни песни, Яворовите мечтания за по-човечен свят, трагическия драматизъм на Димчо Дебелянов, революционния оптимизъм на Христо Смирнески, Вапцаровата вяра в утрешния ден… Ласло Наги преведе неподражаемата поезия на Христо Ботев и геният на българската революционна поезия стана негов любим автор, когото постави редом до Шандор Петьофи, защото бе разбрал, че не само великата река Дунав свързва България и Унгария. Народите в тези държави винаги са изпитвали неописуема привъзраност към свободата, превърнала се в техен идеал. В името на тази сладка мечта геният на унгарската поезия Шандор Петьофи е изписал с кръвта си незабравимите строфи:
Две неща ми трябват на земята.
Те са любовта и свободата.
Живота си бих жертвал
безвъзвратно за любов,
а любовта да дам
за свободата съм готов.
А Христо Ботев е изрекъл сакрални слова към бога, който живее в душите ни и е защитникът на всички онеправдани:
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!…
През 1949 г. Ласло Наги е изпратен в България да усвоява нейния език и да се запознае с литературата ѝ. Тази южна страна, населена с добродетелни хора, става неговата втора родина. Той се влюбва в Родопа, поднебесната планина, която го потапя в глъбините си, а най-миловидното и омагьосващо нейно цвете е безсмъртничето. Ласло Наги открива изоставени антични светилища, където млечният цвят на кокичета е с дъх на амброзия и силуетът на най-великия поет Орфей се лута из залезни пожари, търсещ отчаяно своята Евридика; където безбрежни редици от борове съжителставт с каменни селца и махали, разпилени като мъниста из хълмове и ливади.
Ласло Наги издаде три книги с преводи на български народни песни – „Сабя и гъдулка”, „Кръвта на соколите”, „Свещи по гори и поля”. В тях живеят предания за несбъдната любов, за раздяла и саможертва в името на свободата, за крилати змейове и неземни красоти. Той разкри колко красиви допирателни съществуват между фолклора на българи и унгарци, колко сходни са историческите корени на тези два европейски народа.
През 1976 г. Ласло Наги е удостоен с Международната Ботева награда за неговия принос към разпространението на българската поезия и за целокупното му творчество, превърнало го в поет със световна значимост. Приживе става Почетен гражданин на Смолян, а построената в средата на 19. век Гьорджева къща в родопския град става музей, съхраняващ гигантското негово преводаческо дело. Този невероятен творец е награден от българското правителство и с орден „Кирил и Методий“. Родината му също го удостоява с престижни награди – три пъти става носител на най-високия унгарски приз за поезия „Атила Йожев“ и кавалер на най-високата държавна награда „Лайош Кошут“. През своя сравнително кратък живот (умира на 30 януари 1978 г. на петдесет и две годишна възраст) Ласло Наги издава повече от двадесет поетични книги, превежда стихове на световноизвестни поети от различни държави. На български език негови стихове са преведени от Атанас Далчев, Александър Муратов, Нино Николов, Найден Вълчев, Йордан Милев, Григор Ленков, Димитър Милов… Смолянчани с обич го наричат „Унгарецът от Родопите“, а съвременните български писатели с възхита споменават неговото име, вдъхновяват се от гигантското му дело – сътворяването на неръкотворен мост между два народа, който се извисява над време и пространства и не подлежи нито на тлен, нито на забрава. И като своеобразен поклон пред обаянието на този гениален унгарски поет се роди и моето стихотворение, онасловено „ЛАСЛО НАГИ“.
Пустата бе знойна, влажна бе и равна,
със селца, стаени в сенчести кории.
Тъмно бе… Петли пропяха, куче лавна,
после светлоока свежест я покри и
кроткото светило весело погледна
там, на югоизток… Върхове гористи
в езера се вляха. Над водата ледна
пълноцветни трели резеда разлисти.
А поетът, който с вечност бе обвързал
образите мили със словата драги,
равнината топла с луд планински бързей,
има свое име.
Той е Ласло Наги!
Боян АНГЕЛОВ,
председател на Съюза на българските писатели